АСТОР: “Всичко, което съм направил до този момент, преди това е било мечта”
Великият български маг Астор е роден с името Антраник Арабаджиян. Антраник означава „първороден син”, какъвто той всъщност е. Роден е в Шумен на 18 ноември 1943г. Неотдавна, в зала номер 1 на НДК, той отбеляза 65-тата си годишнина с грандиозен спектакъл.
Харизматичен и сладкодумен събеседник, споделящ с охота, със завладяващ чар, той бързо топи всяка дистанция и не обича да поддържа разговор на „Вие” повече от 3 минути. Защото Астор владее до съвършенство не само магичното изкуство, но и изкуството да печели приятели.
Не напразно се радва на любовта на хората, дори жълтата преса е рядко благосклонна към него.
Астор е единственият за сега европеец, носител на Оскар за магично изкуство и още куп престижни награди, с над 15 хиляди представления зад гърба си, разнесъл славата на родината ни навред по света.
Заедно с любимата си болонка, той ни посрещна в своя “рАСТОРант”, в който се помещава и Магичният театър.
- Ти си първият източноевропеец, който през 1990 г. е успял да бъде на сцена в Лос Анжелис и Лас Вегас. Как се случи всичко?
- Трудно ми е да кажа, но явно не съм се чувствал много добре там. За пръв път видях Лас Вегас през 1982 година. Вдигнахме се с една кола, с мой съученик, който живее и работи там. Тръгнахме сутринта, за да пристигнем събота на обед, а неделя трябваше да се върнем. За тези 24 часа видях максималното, което може да се види.
Разбира се, бях разучил предварително къде да отида и какво да видя. Първо посетих най-мащабното магично шоу за всички времена – Зигфрид и Рой, невероятно преживяване. Гледах тяхното шоу и се чувствах леко притеснен, че не мога и аз да работя там. Всичко е изключително мащабно. Само балетът им се състоеше от 60 дами – нещо, което не бяхме виждали до този момент.
След него, гледах най-голямото шоу във Вегас – „Джубилей”, или преведено – юбилей, което беше тогава в бившето ЕмДжиЕм. Там ми стана още по-лошо, а дамите в балета бяха 100 – наредени на стената като в пчелна пита, във всяка клетка по една жена. А отдолу прекрасна богиня, мулатка, която играеше с едно момче, което изчезваше при нейната поява. Играеха тогава Самсон и Далила. Представете си, по сцената се разминават истински самолети, от тавана падат стъклени подиуми, тук танцуват 3, там танцуват 4, направо се побърках.
Накрая, с едни огромни снимки, метър и половина на два, се появяват две балерини. На едната снимка е името на хореографа, на другата на режисьора и т.н., а на самия финал се появява и снимката на продуцента. В един момент чета „Киркориан”. Арменец. Много по-късно стигнах само до разговор със сестра му. Тогава той беше просто недостижим. Всичко това ме накара да мисля, че един ден и аз мога да се надявам да участвам.
- Доказал си, че умееш да сбъдваш мечтите си, какво е продължението на тази история?
- Когато гледах всичко това във Вегас в далечната 1982, си казах, че до 10 години и аз трябва да направя всичко възможно да работя там. Бях си го поставил като фикс идея. Много по-късно продуцентът, с когото работех, Сами Кинг, (страхотна комбинация – евреин и арменец), ми каза нещо, което винаги ще помня. Каза ми: „Асторе, всеки човек трябва да има една мечта, за да се стреми да я осъществи – ако един човек няма мечта, той няма да постигне нищо”.
След това си дадох сметка, че всичко, което съм направил до този момент, преди това е било мечта. И е много прав. Да, удържах си на думата, сбъднах мечтите си. Работих в Магичния замък в Холивуд, 8 години преди това, взех единствения Оскар, който напусна американския континет, или, казано другояче, единствения Оскар в Европа. И си помислих, че няма какво да правя повече в Америка.
Дори когато дъщеря ми се омъжи в Америка, ходех там на гости само за да я видя, а не заради Америка – ако беше в Китай, щях да ходя в Китай. И много често казвам, че ако в Америка нямаше Лас Вегас и Меджик Касълс, нямаше да ходя там – та аз си изпълних мечтата, затова и се върнах.
- По-добре ли се чувстваш тук?
- Тук се чувстам много по-добре, имам нещо, което много хора го нямат, и го ценя невероятно- любовта на моята публика, за което много й благодаря, любовта на народа. Това не може да се купи, не може да се замени с нищо. Много ми е коствало, за да го постигна – да внимавам, да не сбъркам, да не подразня… Сега, дори да направя някакъв гаф, хората не ми се сърдят, знаят, че не е нарочно, не е умишлено, и ми прощават.
- Как се прави име в илюзионното изкуство?
- От собствен опит мога да споделя, че изобщо не е казано, че ако много играеш, то задължително хубаво играеш, и че следователно правиш голямо име. Човек трябва да притежава нюх. Ето, мистър Сенко беше най-пробивният, а Лепас – един от най-знаещите. Амбицията е много важна.
Преди много наши известни изпълнители, нямам предвид магьосници, бях си направил картичка за автограф. Бях едва на 21 години. Лого също си направих много рано, преди още да бяха чували някои за такова нещо. Сега нямам. И пак стигаме до Сами Кинг, защото на първо място трябва да имаш мечта, без мечта не става нищо.
- Толкова са много изключителните и вълнуващи моменти в твоя живот, и все пак, сигурно има най? Разкажи малко повече за Оскар?
- Изключвам, че станах баща на любимата ми дъщеря, това е един много важен момент в моя живот и не може да се мери с Оскар. Бащинството е страхотно изживяване, сигурно никога повече няма да преживея нещо подобно. По емоции има и друго, което доближава Оскара, а именно получаването на Купата на викингите, моя успех в Норвегия. Дори се чудя кое е по- важно. Едното е на професионално ниво, другото на художествено, това са две различни неща.
Фестивалът IBM – интернационално братство на магьосниците, се оказа, че е различен от всички фестивали по света. По онова време на световния фестивал можеше да участва всеки, който иска. Така беше през 81 година, сега не е така – президентът на клуба, в който членуваш, трябва да гарантира за теб. Хубаво е, че направиха тези промени, защото се вдигна нивото.
Както споменах, преди Оскара беше Купата на викингите в Чехия, Карлови Вари през 1978 година. Отидох там с един комичен номер, с който ме знаят в целият свят, за съжаление вън ми го оцениха, не тук. А Оскара спечелих с един номер с чаши.
- За Оскарите наградата е една, независимо от категорията, в която се изявяваш. По-лесно е да се явиш с хубави манипулации, но пък е по-страшно, конкуренцията е по-голяма. В Карлови Вари се бях подготвил за участие в два жанра – комичен и фокуси. В един момент конферансието ме обявява за манипулатор, аз не съм готов за манипулатор, бесен съм, но няма начин.
Питам: „Защо така?”. А той ми отговаря: „Вашият колега, господин Мити, дойде и каза, че сме сбъркали с вас, че сте искали друга категория.” Ние с Мити сме много добри приятели, това е известно. А така постъпи, за да не съм му конкурент. Без да иска ми направи голяма услуга, по-късно го бях подгонил на шега да го бия.
И така, станах първи и в манипулациите, и в комични. На един руснак дадоха Гран При. Купата на викингите спечелих аз, връчи ми я човекът, под чиято егида се провеждаше състезанието – един голям магьосник, норвежецът Ян Кросби. Не бях очаквал. Благодарение на това ме поканиха следващата година за 50 години Норвежки Магичен Клуб. Това не съм го разказвал много.
Та, отивам да играя там за 4 дена, на гала вечер, като гост, а не като състезател, което е съществено. Имам участие с двата номера и в един момент гледам, че съм в една програма с най-великите магове на света. И сред тях аз – световно неизвестният Астор. Притесних се. Там беше и Слайдини, най-великият магьосник в Америка, много преди Копърфийлд и хал хабер да си има от магично изкуство.
Започнаха да питат: „Кое е това момче?” Факт е, че появяването ми там ме избута поне 15 години напред, хвърли ме директно във висшата лига. Оттам започнаха да ме канят в Холандия, Франция, Лондон. Точно в тези моменти, се запознах с най-добрия чешки магьосник – Абсолон. Станахме приятели, именно той ме открехна за IBM (Интернационално братство на магьосниците) в Америка.
- И стигаме до пословичната десятка купа, която ти държиш в ръка на корицата на книгата за теб, написана от Исак Гозес?
- Да. Но за да се състезаваш там, трябва да си техен член, на прост език казано – нещо като масонска ложа е, а за да си член, двама много велики магьосници трябва да гарантират за теб. Единият ми гарант беше Морети, с който се запознах в Лондон, германец от полски произход. Другият беше президентът на шведските магьосници.
След което шест месеца задължително стоиш в едно списание – дали те приемат или не. След като ме приеха отидох там като състезател. Изтеглям една карта, всяка една отговаря на един спектакъл, като най-силна е купата, по силата на покера. Изтеглих десятка купа, оттогава тя ми е нещо като любима карта.
Бях се паднал в последното представление, имах възможност да видя конкуренцията, което е нож с две остриета. И така, започва моето участие от 6 минути. На втората минута усещам, че нямам никакъв успех, дори от една маса ми се смеят. И в този момент, когато виждам, че губя, че не върви, започнах бързо да се оглеждам, дали няма дефект в мен – защото се е случвало и с разтворен цип да играя или пък нещо от тайните ми работи да се е откачило и да виси.
След като установих, че няма подобна причина да ми се смеят, взех един вестник, сгънах го на четири, но вместо да го дам на моята партньорка, се запътих към масата на смеещите се, право при гнездото на осите. А там седи Амейзинг Ренди, велик американски възрастен маг, последовател на Худини. Давам му вестника да го скъса, той го къса, после го смачквам и отвътре изваждам чаша за шампанско, подавам му я, той става прав, вадя втора чаша и за себе си.
Това обърна нещата, бях сред шестимата номинирани, а когато после отивах да взема наградата, добре, че не припаднах. Там пък направих връзката с Магичния замък и когато следващата година отидох, собственикът и жена му вече ме знаеха, посрещнаха ме, а по-късно вече и успях да играя при тях.
- Моята баба ме запали по магиите. Сега ще се опитам да ти покажа първия фокус, с един пръстен… Научих го на 5-годишна възраст от баба си – този беше първият, а вторият – с един нож и хартийки. Първите два фокуса са ми от нея, следващите два от – факира Мити – единият сам го разкрих, другият ми разкри той. Петият ми трик, и него няма да забравя, беше от един клоун, който разкриваше секрета на един номер и аз го научих. По-късно мой приятел имаше една кутийка с фокуси… И така, под десет годишна възраст имах програма от 5-6 фокуса.
- Какви са жанровете в магичното изкуство, каква е разликата между манипулатор и правещ фокуси, примерно?
- Древното магично изкуство има осем основни жанра – фокуси, илюзии, манипулации, ментал-магика, микро-магика, комични фокуси, карто-магика…
Разликата между манипулатор и правещ фокуси е като между боксьор и каратист – и двамата са спортисти, но не можеш да кажеш кой е по-добрият. Или пък като между оперен и фолк певец – и двамата са певци, но разликата е огромна. Манипулаторите показват ловкостта на ръката, а тези, които правят фокуси, имат реквизит. Аз съм се занимавал с всичко, правя от всички видове магия.
- Моята сила е в комичното и в контакта с публиката. Макар да нямам вид на комичен изпълнител, а по-скоро страшен вид. Но и това върши работа. То не е един номер, трябва да има комбинация. Според мен, най-силният ми номер, който се появи от нищото, е така нареченият Али Баба. Музиката направи номера и, естествено, моето специфично изпълнение.
Същата година, тогава работех в Сирия, в най-големия хотел Дамаскус Меридиан, ме поканиха да играя моя номер в една дискотека. Бях си забравил музиката. Помолих диджея да ми намери друга, нещо весело. И изведнъж се оказа, че на тази музика играя много по-добре, с повече настроение. Веднага отидох при диджея и го помолих да ми я запише.
На едно представление в НДК пък забелязвам, че публиката ръкопляска бурно в началото, а в края получавам много по-малко аплодисменти. Помолих звукорежисьора да смени местата и тъй като това беше по-трудно изпълнимо, направо му казах да запише Али Баба два пъти.
Направих само три трика – на първия ям запален памук и изкарвам прежда, на втория пия от едни съдове, а те все се пълнят, на третия – едни летящи топки. И изправих публиката на крака. Опитвали са се да ми го крадат този номер, но не става.
- То не е един номер, трябва да има програма. Най-трудно направих един комичен номер, който по-късно специалистите оцениха на световно ниво. Нашата публика не го приемаше. Изпълних го в Белгия, където работех в две заведения на изключително ниво, в които преди мен са били Жозефин Бекер, Шарл Азнавур, Едит Пиаф и други големи имена.
Имаше две програми – едната в полунощ, другата в 2 и 45h, и трябваше да имам две излизания, като в първата част играя номера от Оскара с чашите, а във втората – комичния. Веднага след първата вечер собственикът дойде и ми каза да им сменя местата. Помислих си „Нищо не разбира”, а той ми обясни, че знае кое е по-хубаво, че 40 години държи това заведение, и т.н.
Съгласих се, няма начин. Наистина се оказа, че това е бил много силен мой номер. Макар много да си обичах номера с чашите, разбрах, че той има право. А с чашите стана много случайно. Първоизточникът е номерът на Салвано, но аз не исках да прилича на неговия, вкарах много свои неща вътре и може да се каже, че от А до Я стана моя рожба и много по-силен от неговия.
- Номерът с главата беше, и не само беше, той още е, най-търговският номер, най-рекламният номер в света. Дали ще летиш във въздуха, дали нещо друго… но видят ли те без глава, действа по друг начин. Между другото, главата съм си я обръснал заради този номер. Няма да кажа причината, но… всъщност истинската причина е номерът с главата.
Първият път го направих като самодеец, след това ’68 година, а през 80-та започнах да усещам, че нещата вървят по-добре. Първо го играх в Хасково, през 81-ва година, края на пролетта – две препълнени представления, на които бившата ми жена беше моя асистентка. Накрая я разплаках, защото направих номера без нито една репетиция, а тя не знаеше какво става, как да асистира.
По късно се говореше зад гърба ни, че само Сенко и Астор си свалят главата. Не че и Орфи и други не могат да си я свалят, но има негласна етика при нас.
- Първият случай беше на на един републикански фестивал, с председател на журито Парис Николов, голям перфекционист, режисьор на цирка. Започнах да играя, но асистентът и асистентката нещо се уплашиха от сцената. Аз им искам нещо, те ми дават друго, събориха масата, възпроизведоха някакви гърмежи зад кулисите… Изобщо, пълен провал, друг такъв не съм имал в живота си.
Много по-късно, когато започнах да работя в циркова дирекция, чух, че всеки момент ще се явявам на прослушване, а Парис Николов ще ни гледа, което доста ме притесни заради излагацията. Реших да се дегизирам, пуснах брада, сложих тъмни очила с широки рамки. Когато на следващия ден отидох в цирка да ме представят пред него, той каза: ”Ааа, познавам го, това е манипулаторът от Шумен.” Та, язък за брадата и очилата. По- късно признах, че заради него съм се дегизирал и той много се смя.
Друга интересна и смешна случка е когато трябваше да играя пред свои сънародници в бившата сграда на българо-съветската дружба, сега Модерен театър. Показвам един цилиндър за глава, празен. От него трябва да извадя заек. Слагам вътре кърпичка, а отвътре нещо потича. Извадих заека и публиката умря от смях, защото заека се беше изчишкал. От тогава избягвам да работя с асистенти и животни.
- Колко представления си имал до този момент?
- Преди 5 години, имах 15хиляди. Имах намерение тогава да се кандидатирам за Гинес, но може сега да го направя. Нееднократно са ми се случвали по четири спектакъла за един ден, на различни места. Целият багаж трябва да събереш в колата, да пътуваш…
Една Нова година в Пловдив имах над 10 спектакъла за една вечер – на десет различни места ме искаха, навсякъде пих по една чаша, на десетото представление вече бях пиян. Откакто съм тук, няма ден, в който да не играя.
- Провеждат ли се още баловете на скорпионите, това беше една много интересна традиция, доколкото съм чувала ?
- Да, всеки месец се правеше, много хубави партита бяха, хубавите неща не трябва да се губят. Мисля да възстановя бала на скорпионите от есента. Но няма да има само партита на скорпиони, а и на раци и всякакви други.
- Любовта е най-хубавата магия. Не знаеш кога ще дойде, любовта не се търси, а те намира, просто я има. Влюбчива натура съм, това е вярно. Но голяма любов – няма такова нещо, единствената е в момента. След една любов идва друга, забравяш предишната.
И все пак, имал съм 5 сериозни, големи любови, ако мога така да се изразя. Най-важното е, че съм приятел с всички мои жени. Дъщеря ми казва: „Тате, ти не се караш с никого.” Глупаво е да се караш с човек, с когото сте били толкова години, делили сте една постеля, преживели сте какво ли не, тъпо е.
Да, ядосвам се в момента, яд ме е, че се е случило, но това не означава, че няма да си говорим. Малко трудно се съгласявам по принцип, но си признавам грешките. Не мога да кажа, че всичко винаги е било по вина на другите – понякога вината е и моя. Или просто случило се е, разделили сме се. Не е задължително да има виновни.
Друго, което мога да споделя е, че никога в живота си не съм ползвал платена любов. Един път ми се случи да срещна такава жена и да я свалям, изключително красива беше, но не знаех, че жената е платена. Това се случи на един 4-ти юни, 1991 или 1992 година, бях там с дъщеря си и бъдещия си зет.
- Извънземни има – може ти да си извънземна или аз. Не вярвам в Господ, седнал на трон в облаците, с ореол около главата. Вярвам в някакви сили, не знам как изглеждат.
В предаването „Ясновидци” ме поканиха като краен скептик. Всъщност, една от участничките ми гледа, но нищо не ми позна. Няма предопределеност. Не вярвам и на Нострадамус. Ако аз предрека десет неща на някого, едно-две ще станат и някои могат да си кажат „Еее, той много разбира!”.
В предаването „Ясновидци” имаше някои интересни моменти, но според мен, неволно им се подаваше информация, както беше и със случая в къщата на Яворов. Ами я да бяха ги завели в къщата на Пенчо от Левуново, да видим дали тогава щяха да познаят нещо. Освен това, навън имаше манифестация по това време и се чуваше от участниците.
Те просто не ме убедиха в нищо. Друг пример – в един вагон имаше десет чанти, а в една от тях – взрив. Чудя се, как от десет души никой не позна в коя е взривът. Тото да беше, все някой трябваше да познае. А кучето дойде и позна. Значи, кучето е ясновидец.
- Да, според мен съществува телепатия. Дори някъде бях чел, че в бъдещето ще е доста развита, и мисля, че това е твърде възможно. И вместо да има международен език или да знаем чужди езици, ще си общуваме по телепатия.
Не може да нямате случай в живота, когато си мислите за някого и той да се появи точно тогава. Това е несъзнателен процес, човекът просто ти предава информация по телепатия, че идва при теб. Друг случай – на един човек загубих номера на телефона, молех се да се обади, и той наистина се обади. Може да е случайно, приемам и тази версия.
Вярвам в силите на баба Ванга. Хора като баба Ванга могат да си настройват радио приемателя на всички вълни и затова, ако примерно Иванчо е откраднал еди-какво си, тя го улавя, защото може да го попита. Вероятно и тя не знае как става това, но няма никаква логика да е нагласено.
- Мистър Сенко нямаше ученици. Но на последната ни среща, ми подари една брошура: „На Астор, най-добрия ми ученик”. Това беше огромна чест за мен. Естествено, учил съм се от него и няма да забравя как в Шумен, на едно негово представление, си седя на първия ред и чакам. И знам кога точно ще кани хора на сцената и още преди да си довърши последното изречение, вече съм се качил на нея.
Децата много лесно се запалват. Само не трябва да се насилват. Колко годишна е твоята дъщеря? Ако има желание, мога да й дам два-три фокуса и да участва на 4ти и 5ти април във Фестивала на детските фокуси, който смятам да организирам. Единият от бъдещите ми ученици е също на 6 години, от Варна.
Един ден майка му дойде при мен и ми каза, че имам голям фен. Смятах, че е много малък, но знаеш ли какво казва той: „Като порасна, искам да стана илюзионист, нищо друго. На децата ще правя спектакли без пари, а от възрастните ще взимам, и то много.” Много е сладък. Дори си е избрал псевдоним Астор.
- Много млади има напоследък, които се интересуват, и това е чудесно. По една телевизия, ако не се лъжа TV7, пускат по 15 минути с един магьосник. Това е нещо ново.
Други телевизии също пуснаха доста сериозни програми, включително и така придобилия популярност „човек с маската”, който разкрива магически тайни. Доста бяха възмутените, но се оказа, че всъщност ефектът е обратен, получи се своеобразен бум. Толкова много деца искат да се научат, досега не е било така...ОР+
Интервю на Румяна Райкова с мага Астор
Снимки: Дона Златанов
АСТОР: „Първо мисля за аплауза, после за хонорара“
.jpg)
Визитка
Магът
Астор (Антраник Арабаджиян) е единственият европеец, носител на „Златен Оскар“
за магическо изкуство. Зад гърба си има над 16 хиляди представления в целия
свят. Не обича да го наричат илюзионист, защото илюзията е само част от
магическото изкуство.
Обича
предизвикателствата, но не ги търси. Те сами го намират. Първия си фокус прави,
когато е на 5 години. А на 10 решава, че е магьосник, след като успява да
отгатне отговорите на таблицата за умножение, върху която го изпитват, а той
все не можел да научи. Не вярва в екстрасенси и чудеса.
Между
две репетиции (за предстоящите на 4 и 5 април спектакли по случай Деня на
магьосниците 1 април) разговаряме с Астор в неговия „рАСТОРант“. За минала
слава, за илюзиите в живота, за манипулациите на сцената и извън нея. Компания
ни прави „тарикатът“ Чарли, любимият пудел на мага.
–
Как да ви представя с нещо, което хората не знаят за вас?
–
Кажете им, че съм много шантав.
–
Нещо, което сте чули и запомнили за себе си...
–
Човек може да добие представа за мен от три изречения, казани от мои близки.
Веднъж с бившата ми жена направихме луд скандал и за да не продължи караницата,
аз излязох навън. Повървях малко, но се сетих, че не съм й казал нещо, и се
върнах. Тогава чух сестра ми да казва на бившата ми съпруга: „Андро е много
добър, с памук можеш да му извадиш душата, но не тръгвай срещу него.“ И това е
точно така. Сигурно е от скорпионското в мен, но се наежвам, ако някой тръгне
срещу мен. Другото го казала съпругата на Харди: „Астор си плете кошницата, без
да пречи на другите.“ И това е вярно. Никога на никого не съм подлагал динена
кора. И третото: предстоеше ни представление в Бургас, местни журналисти отишли
при Ангел Цачев, танцьор от вариетето, с когото сме били заедно на много сцени,
и го помолили да каже две думи за мен. И той ме характеризирал:
„Най-мързеливият, най-талантливият и мисли пет минути преди другите.“ И това е
вярно, мързелив съм. Но мързелът не ми пречи. Може би, ако бях много работлив,
щях да пропусна нещо важно. Но ако два дни не правя нищо, на третия страшно
много работа отхвърлям.
Пред
Стената на славата на магичното изкуство
–
Фокусник, магьосник, илюзионист – как е правилно да ви наричам?
–
Маг – от магическо изкуство. И така е в цял свят. За съжаление тук разни
мошеници се наричат така и като се каже „маг“, хората си мислят за ясновидците,
дето развалят черни магии там някакви... Които според мен съществуват само в
болното съзнание на хората. Правилно е да се казва „магическо изкуство“.
Илюзията е част от магическото изкуство. Когато се работи с малки предмети, се
нарича фокус, с още по-малки – микромагика. Това са жанрове на магичното
изкуство – фокуси, илюзии, манипулации, картомагика, менталмагика (телепатия),
микромагика, комични фокуси и новости. Илюзионистът прави мащабни номера,
манипулаторът показва само ловкост на ръката. Несравними са жанровете... Аз съм
един от малцината, които работят във всичките осем вида магично изкуство. И между
другото, колкото по-мащабен е един номер, толкова е по-лесен за изпълнение.
Това, ако искаш, го сложи за заглавие.
Ако
се появя на голям форум на магията и вдигна един камион във въздуха, това няма
да направи никакво впечатление на журито и на специалистите.
–
Доколко илюзионното изкуство разчита на технологиите?
–
Ако разчиташ само на технологиите, не си истински магьосник. Във всички магии,
които аз правя, има нещо мистично, учудващо. Преди време по телевизията вървеше
поредица на наш колега – американец с черна маска, който разкриваше тайните на
триковете, най-вече на тези на Дейвид Копърфийлд, предимно на мащабни номера.
Обаче всичко, което е свързано само с техника, е лесно за изпълнение, може да
го направи всеки.
–
Кой е вашият любим номер, този с главата ли?
–
(Смее се.) Това е любимият номер на публиката. Аз имам любим трик с осем топки.
Него самият аз съм го създал, затова ми е любим. И ако се явя на фестивал на
магията с този номер и с номера с главата, журито по-високо ще оцени номера с топките.
В магията ловкостта е много важна.
–
Как се чувствате на сцената?
–
За мен няма по-голямо удоволствие от това да радвам хората и те да ме харесват.
Аз първо мисля за аплауза, после за хонорара. Затова още съм на сцена. Сигурно
съм нахален, но няма ли много аплаузи, изпадам в депресия. Не мога да спя,
започвам да си мисля – значи не ме харесват. Това, което ме държи на сцената, е
любовта на публиката. Убеден съм, че така, както аз я обичам, така ме обича и
тя.
–
Публиката може ли да пречи или да помага на мага?
–
Изпълнението ми много зависи от реакцията на публиката. Аз създавам нещо като
нов жанр в магичното изкуство. Закачам се с публиката, измислям си текстове,
включвам пантомимна игра. Така въведох и комичните фокуси в България.
Тайната,
която много рядко разкривам, е, че не репетирам номера преди представление.
Първо от мързел. (Смее се.) Второ, защото аз номера го изработвам пред
публиката, днес е така, утре – иначе. Защото усещам какво искат зрителите. И
ако публиката е готина и добра в реакциите си, аз натискам педала на газта
докрай. В противен случай играя много точно и прецизно, но го няма този хъс,
който прави номерата ми различни.
Имам
един номер, в който от джоба ми нарочно се подава кърпа. И е нормално публиката
да реагира „в джоба, в джоба“. Веднага ще се обади, особено българската, тя
няма спирачки. И аз се правя на луд – „о, кой джоб“. А ако съм пред американска
публика, тя няма да се развика, а ще се притесни, че съм се изложил. Но пък,
нали нарочно се подава тази кърпа, ако не се обади публиката, аз не мога да
продължа номера, увисвам...
–
Коя е любимата ви публика?
–
Българската и това не го казвам, за да се напише. Това е истина. Много
благодарна е американската публика. След спектакъл американците намират начини
да ме открият и да ми благодарят.
Африканската
публика е много странна. Направо ме имаха за истински вълшебник. През 1984 г.
бях в Гана, след това и в Нигерия. Спомням си една много красива
заместник-министърка на културата в Нигерия, дойде при българския посланик тогава,
Костадин Гяуров, брат на Николай Гяуров, на официална среща и най-сериозно го
попита какво трябва да направят, за да остана при тях. Там видях неща, които не
са за вярване. Бяхме в една вила край морето, която много често разбиваха и
обираха. Крадците не се спираха от ключалки и катинари. И тогава едно чернокожо
момче каза: „Баща ми е магьосник, ще направи магия и няма да влизат вече.“
Дойде „магьосникът“, взе една най-обикновена дървена макаричка, закачи на нея
2–3 перца и я върза с конец на вратата. Никой вече не доближи вилата, щом
видеха, че има закачена на нея магия.
–
Значи не сте суеверен?
–
Не. Несериозно е да се вярва в такива глупости като петък, 13-и, черна котка,
лош късмет, ако се върнеш... Аз лично тези фатални знаци неведнъж съм ги опровергавал.
На петък, 13-и, летях над океана например. А веднъж пътуваме с бившата ми
съпруга през Белгия. Пътьом в един магазин си харесвам масичка с четири помощни
плота – перфектна за магьосник. Много исках да си я купя, но беше последната и
за съжаление, счупена. Тръгваме си, но все тази масичка ми е в главата. Бяхме
изминали около 50–60 км, но аз обърнах колата и викам на Пепа: „Връщам се за
масичката.“ Тя като писна: „Няма да ни върви.“ Върнах се в магазина, а човекът
ми отвори и от вратата вика: „Господ ви връща, портфейлът с документите сте си
забравили тука.“ На другия ден трябваше да напускаме страната. Беше петък,
което значи, че трябваше да мине уикендът, за да отвори магазинът. Щях да съм
нарушил договора за работа, да плащам неустойки. Заради едно връщане. Оттогава
се връщам с невероятно удоволствие.
–
А в свръхсили вярвате ли?
–
Не. Вярвам в господ. Но не вярвам на Нострадамус. Заради него съм ходил да видя
дали ще потъне един град в Италия. А градът и до ден днешен си е на мястото.
Скептично съм настроен към ясновидството. Бил съм и при баба Ванга, бил съм и
при Вера Кочовска... Всички неща, които се говорят за баба Ванга, са верни до
някаква степен. Тя има извънредно развито чувство на телепатия. Дотам са
нейните способности. Четох, че в бъдеще няма да имаме нужда от чужди езици,
телефони, телеграфи и т. н. Просто ще се разбираме по телепатия. Не може да не
ви се е случвало да помислите за някого и той да ви звънне в този момент. Баба
Ванга беше със страхотно „радиоприемане“. Тя приемаше вълните на всички. Но за
бъдещето – нищо. То беше голяма въпросителна и за нея.
–
Скептичен сте към ясновидството, а бяхте член в журито на предаването
„Ясновидци“. Какви са хората, които участват в него?
–
Там всеки може да се яви. Имаше хора, които наистина бяха убедени, че могат да
правят магии. Имаше един много симпатичен човек, бай Георги, който нещо прави с
някакво махало. Убеден съм, че той си вярва. Но каква е логиката аз да задавам
въпроси на това махало и то да ми отговаря? Единственото ми обяснение за
способностите на тези хора е телепатията.
Астор
и „тарикатът“ Чарли никога не се разделят
–
Кой е най-интересният човек, когото сте срещали?
–
Една от най-впечатляващите ми срещи беше тази с любимият ми кинорежисьор
Франсис Форд Копола. Беше в едно вариете в Лос Анджелис. Аз играех, а той
гледаше. В този момент към него се приближи някакъв актьор и го заговори. Аз
побеснях, беше много гадно. И ми стана кеф, когато Копола направи жест с ръка и
го спря. След това се срещнахме, пихме по едно, говорихме си. Имам автограф на
голата глава от него. Такъв автограф на друг не е давал. (Смее се.)
Друга
интересна личност за мен е един човек, популярен в магичните среди като
Професора. За мен той е най-великият магьосник, макар че никога не се е занимавал
с илюзионно изкуство. Известен е с това, че е отишъл при Худини, краля на
картите, и му е показал фокус с карти, който Худини не е могъл да разбере как
се прави. С този човек аз се запознах в Магичния замък, където имах честта да
играя. Тогава той беше на 96 години, седеше на първия ред в средата, подпрян на
бастуна си. След представлението дойде при мен и ми каза: „От 80 години съм
край сцената, но по-магично излъчване не съм виждал.“ Неговите думи за мен бяха
повече от „Оскара“.
–
Имате школа, в която подготвяте деца. Време ли е за магии в момента?
–
Свидетели сме на истински бум на магията в момента. Изведнъж се появиха много
деца, които искат да се учат на магьосничество. Преди се обаждаха по 2–3 нови
деца на година. А от ноември насам са ме потърсили 40–50 деца. Мисля даже, че
този човек с черната маска, който издаваше триковете на други илюзионисти по
телевизията, е виновен за това.
–
Децата сами ли идват, или става дума за родителска амбиция?
–
Интересът е от страна на децата. Винаги питам дали това е решение на родителя,
или е желание на детето. Иначе няма смисъл. Най-важно е желанието. Някои казват
„труд, труд, труд“, смятат, че важна е репетицията. Не е вярно. Ако няма
желание, и цял ден да се труди човек, няма да направи нещата както трябва.
Наскоро
при мен дойде едно 6-годишно дете със страхотен потенциал. Родителите го
попитали какъв иска да стане, а то отговорило: „Искам да стана Астор.“...ОР+
АСТОР: Аз съм най-големият измамник, но никого не съм излъгал
С този номер Астор спечели златния "Оскар" през 1981 г. в САЩ.
Снимка личен архив
МАГЪТ, ПИПАН ЗА КЪСЕМТ ОТ НЕПОЗНАТИ, ИСКА ДА ЗАЛИЧИ КРДЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Астор бе обявен за „Звезда на българската магия” – приз, получен от колегите за 65-ия му рожден ден в неговия рАСТОРант. Гологлавият маг с дълга брада отдавна е покорил световните сцени. Сега се радва на българските успехи (10 от 20 приза за нашите) от скоро провелия се фестивал на илюзионното изкуство, организиран от него.
Подготвя голямо шоу за 29 януари в НДК с невиждани досега номера, сред които илюзия на Худини. Антраник Арабаджиян е роден в Шумен на 18 ноември 1943 г. и носи името на генерал, бил се с българските войски против турците. Астор е единственият европеец със златен “Оскар” за магическо изкуство – „единствения „Оскар”, който е напуснал Америка”, казва той.
Ходил е доста пъти в Америка, има над 16 000 спектакъла по света. Голямата му младежка любов е Мими Иванова, с която пътували в една артистична група. Магът обича предизвикателствата, но не вярва на екстрасенси и чудеса.
Говорим с Астор ден след рождения му ден в компанията на „тариката” Чарли (пудела, син на „аристократичия” Лъки) за миналата слава и илюзиите, за манипулациите на сцената и в живота.
- Важна ли е възрастта за един маг?
- На 20 години бях много по-ловък, но сега имам по-голям успех. Доизигравам нещата, с повече ефект. Ако имах сегашния опит и старата ловкост, щях да направя чудеса. Важното е да се чувстваш добре и да можеш да правиш нещата. Възрастта не бива да е притеснителна.
- Какво ви дадоха и какво отнеха годините?
- Много ми дадоха, нищо не са ми отнели. Аз съм искал нещата, търсил съм успеха. Бях първият източноевропеец, работил в Лас Вегас. Мениджърът ми тогава - Сами Кинг, казваше: Всеки човек трябва да има една мечта, за да я осъществи. Всичко, което постигнах, е било моя мечта. Ако нямаш мечта, стоиш пред телевизора, ядеш, пиеш и вегетираш.
- Има ли загуби, които не можете да прежалите? Нещо, с което сте се разминали?
- Човек винаги се разминава с нещо и някого по пътя. Но с всяко съжаление губиш. Минало, заминало. Горд съм, че във въздуха хващам нещата и ги осъществявам. Отивам за едно, а правя друго по пътя. Успехите ми се дължат на това. Ако чакаш, няма да стане. Аз съм се натискал да работя на престижни места и съм успявал. Сега ме канят. В едно от най-престижните заведения в Брюксел „Ше Пол о Гети”, където са пели Едит Пиаф и Жозефин Бекер, влизането ми не бе лесно. Казваха ми, че съм луд да искам да работя в това вариете.
Аз знам какво мога, обективен съм. Една вечер през 1980 г. причаках големия шеф, два часа висях – слиза в смокинг от едно хубаво БМВ, с две мацки, пресрещам го и му казвам, че искам да работя при него. Той ми отказа, трудни били визите от България и т.н. Предложих му да ме види, да прецени, накрая вадя едни рекламни суперснимки от най-скъпия фотограф в Белгия (виж как скъпото ти се отплаща) и той ме погледна с други очи. Разбра, че не съм случаен човек. След спектакъла ми написа на ръка договор (без да чака секретарката), подписа го и уреди и виза. После другите импресарии, като разбираха, че съм работил при Пол, въобще не се колебаеха да ме вземат.
- Най-важните качества за един маг?
- Първо мислех, че най-важна е дарбата. Сега залагам на желанието. И най-талантливият, ако няма желание, нищо няма да направи. Дъщеря ми Ари е невероятно талантлива магьосничка – на 10 г. второ място в света и в Япония й бях придружаващо лице. Но тя не бе запалена. Сега е дизайнер.
- Има ли нещо във всекидневието ни, което искате да махнете с магическа пръчка?
- Българите са умни и талантливи, но сами се хабим. Яд ме е, че разни идиоти, вместо да помогнат на България, я ограбват. Направо са за разстрел. Тези хора не би трябвало да ги има. Грехота е един талантлив народ да бъде на опашката в Европа заради 25 идиоти. Не може народът ни да се тъпче така. Българите сме начетени. Срещал съм се с хора, които не знаят президента си. Като отидох през 1981 г. в Америка, бях разочарован от демокрацията там. А приятелите ми викат: да не си станал ченге. Просто не ми хареса. Върнах си децата от Америка тук преди 3 г.
- При толкова много пътувания онези години (когато трудно се излизаше) не са ли ви вербували от ДС?
- Не. Правили са опити, но аз не съм подходящият човек за тази работа. Но като дете пък исках да ставам детектив. На шега обаче ще ви кажа, че в казармата ме бяха заплюли да ме пращат в Москва да уча за агент. Имал съм бърза мисъл и реакция. А баща ми вика: радвам се, че са те избрали, но аз нямам син за губене. И не ме пусна. Той ме научи на точност и коректност. Аз съм най-големият измамник, а никого не съм лъгал.
- Има ли време, по-удачно за Астор от сегашното?
- Може би началото на 20-и век. Но пък съм луд по колите, а преди това не ги е имало. Скоро ще си купя нова кола, 20-ата поред. Минал съм над 1 млн. км по света. Живеех в колата.
- Как открихте магията?
- От баба ми е. Тя беше неподвижна от кръста надолу и правеше чудеса от храброст, за да ни задържи при нея. Разказваше ми за фокусници, които е гледала. Аз съм от Яворовите арменци, бягали от Турция насам. Първият маг, който гледах, беше факирът Мити – бащата на Емил Димитров. Майка ми се притесняваше, че на спектакъла му било опасно, но бабата намери билети и ме заведе тайно.
- Кое е по-важно за един маг – ловкостта на ръцете или мисълта към публиката?
- В магията ловкостта е много важна. Книгата на един велик магьосник започваше така: „Манипулацията – азбуката на илюзионното изкуство”. Аз правя и нещо друго, почти като нов жанр. Закачам се с публиката. Като работя номера, го доразвивам. Измислям си текстове. Зрително и слухово забавление. Пантомимна игра, музика... Аз съм един от малкото, който работи във всичките 8 вида магично изкуство – фокуси, илюзии, манипулации, комични, ментал магика (телепатия), микро магика, карто магика и новости. Създадох комичните фокуси в България. Имам мой трик с 8 топки, поправени номера, два съединявам...
- А номера с махането на главата?
- Прическата ми е заради този номер. На 25 октомври 1979 г. черпех за един стар мерцедес, купен на търг. И реших да си обръсна главата. Отдавна исках да правя номера с главата. Той е специален, играл съм го в памет на Сенко. Започнах го през 1981 г. Заради него имам припаднал човек на сцената. А мога да го правя с кървища. Виждал съм един как ряза мадама като хирург с циркуляр. Знаеш ли, че мога да го направя тоя номер!
- Най-странните реакции на ваш номер?
- В бар „Астория” в Златни пясъци една рускиня падна от стола. Засилих се към мадамата с една топка, която ме теглеше, от разстояние, а тя падна от стола. В рАСТОРанта непознати идват да ме пипат като коминочистач, за късмет. В началото се ядосвах, сега не. Най-хубавото е любовта на народа...ОР+
- Важна ли е възрастта за един маг?
- На 20 години бях много по-ловък, но сега имам по-голям успех. Доизигравам нещата, с повече ефект. Ако имах сегашния опит и старата ловкост, щях да направя чудеса. Важното е да се чувстваш добре и да можеш да правиш нещата. Възрастта не бива да е притеснителна.
- Какво ви дадоха и какво отнеха годините?
- Много ми дадоха, нищо не са ми отнели. Аз съм искал нещата, търсил съм успеха. Бях първият източноевропеец, работил в Лас Вегас. Мениджърът ми тогава - Сами Кинг, казваше: Всеки човек трябва да има една мечта, за да я осъществи. Всичко, което постигнах, е било моя мечта. Ако нямаш мечта, стоиш пред телевизора, ядеш, пиеш и вегетираш.
- Има ли загуби, които не можете да прежалите? Нещо, с което сте се разминали?
- Човек винаги се разминава с нещо и някого по пътя. Но с всяко съжаление губиш. Минало, заминало. Горд съм, че във въздуха хващам нещата и ги осъществявам. Отивам за едно, а правя друго по пътя. Успехите ми се дължат на това. Ако чакаш, няма да стане. Аз съм се натискал да работя на престижни места и съм успявал. Сега ме канят. В едно от най-престижните заведения в Брюксел „Ше Пол о Гети”, където са пели Едит Пиаф и Жозефин Бекер, влизането ми не бе лесно. Казваха ми, че съм луд да искам да работя в това вариете.
Аз знам какво мога, обективен съм. Една вечер през 1980 г. причаках големия шеф, два часа висях – слиза в смокинг от едно хубаво БМВ, с две мацки, пресрещам го и му казвам, че искам да работя при него. Той ми отказа, трудни били визите от България и т.н. Предложих му да ме види, да прецени, накрая вадя едни рекламни суперснимки от най-скъпия фотограф в Белгия (виж как скъпото ти се отплаща) и той ме погледна с други очи. Разбра, че не съм случаен човек. След спектакъла ми написа на ръка договор (без да чака секретарката), подписа го и уреди и виза. После другите импресарии, като разбираха, че съм работил при Пол, въобще не се колебаеха да ме вземат.
- Най-важните качества за един маг?
- Първо мислех, че най-важна е дарбата. Сега залагам на желанието. И най-талантливият, ако няма желание, нищо няма да направи. Дъщеря ми Ари е невероятно талантлива магьосничка – на 10 г. второ място в света и в Япония й бях придружаващо лице. Но тя не бе запалена. Сега е дизайнер.
- Има ли нещо във всекидневието ни, което искате да махнете с магическа пръчка?
- Българите са умни и талантливи, но сами се хабим. Яд ме е, че разни идиоти, вместо да помогнат на България, я ограбват. Направо са за разстрел. Тези хора не би трябвало да ги има. Грехота е един талантлив народ да бъде на опашката в Европа заради 25 идиоти. Не може народът ни да се тъпче така. Българите сме начетени. Срещал съм се с хора, които не знаят президента си. Като отидох през 1981 г. в Америка, бях разочарован от демокрацията там. А приятелите ми викат: да не си станал ченге. Просто не ми хареса. Върнах си децата от Америка тук преди 3 г.
- При толкова много пътувания онези години (когато трудно се излизаше) не са ли ви вербували от ДС?
- Не. Правили са опити, но аз не съм подходящият човек за тази работа. Но като дете пък исках да ставам детектив. На шега обаче ще ви кажа, че в казармата ме бяха заплюли да ме пращат в Москва да уча за агент. Имал съм бърза мисъл и реакция. А баща ми вика: радвам се, че са те избрали, но аз нямам син за губене. И не ме пусна. Той ме научи на точност и коректност. Аз съм най-големият измамник, а никого не съм лъгал.
- Има ли време, по-удачно за Астор от сегашното?
- Може би началото на 20-и век. Но пък съм луд по колите, а преди това не ги е имало. Скоро ще си купя нова кола, 20-ата поред. Минал съм над 1 млн. км по света. Живеех в колата.
- Как открихте магията?
- От баба ми е. Тя беше неподвижна от кръста надолу и правеше чудеса от храброст, за да ни задържи при нея. Разказваше ми за фокусници, които е гледала. Аз съм от Яворовите арменци, бягали от Турция насам. Първият маг, който гледах, беше факирът Мити – бащата на Емил Димитров. Майка ми се притесняваше, че на спектакъла му било опасно, но бабата намери билети и ме заведе тайно.
- Кое е по-важно за един маг – ловкостта на ръцете или мисълта към публиката?
- В магията ловкостта е много важна. Книгата на един велик магьосник започваше така: „Манипулацията – азбуката на илюзионното изкуство”. Аз правя и нещо друго, почти като нов жанр. Закачам се с публиката. Като работя номера, го доразвивам. Измислям си текстове. Зрително и слухово забавление. Пантомимна игра, музика... Аз съм един от малкото, който работи във всичките 8 вида магично изкуство – фокуси, илюзии, манипулации, комични, ментал магика (телепатия), микро магика, карто магика и новости. Създадох комичните фокуси в България. Имам мой трик с 8 топки, поправени номера, два съединявам...
- А номера с махането на главата?
- Прическата ми е заради този номер. На 25 октомври 1979 г. черпех за един стар мерцедес, купен на търг. И реших да си обръсна главата. Отдавна исках да правя номера с главата. Той е специален, играл съм го в памет на Сенко. Започнах го през 1981 г. Заради него имам припаднал човек на сцената. А мога да го правя с кървища. Виждал съм един как ряза мадама като хирург с циркуляр. Знаеш ли, че мога да го направя тоя номер!
- Най-странните реакции на ваш номер?
- В бар „Астория” в Златни пясъци една рускиня падна от стола. Засилих се към мадамата с една топка, която ме теглеше, от разстояние, а тя падна от стола. В рАСТОРанта непознати идват да ме пипат като коминочистач, за късмет. В началото се ядосвах, сега не. Най-хубавото е любовта на народа...ОР+
