МАГЪТ АСТОР: ЗНАМ КАК ЛЕТИ КОПЪРФИЙЛД, НО НЯМА ДА ГО ИЗДАМ
Опасните номера са келешлък, смята магьосникът
Магът Астор не вярва в свръхестествените човешки способности! Голяма част от детското в мен умря след признанието му. То се случи във вторник, 12 часа на обяд, под зоркия поглед на любимия му пудел Лъки и наследника му Чарли. Говорим с мага в “рАСТОРант” - неговият ресторант-театър на “Черни връх” 29 в София. В помещението е тъмно, единствено стената с плакати на магове се осветява от слънцето, влизащо през прозорците. Там са мистър Сенко, Орфи, факира Мити, Лепас - всички покойници. Сред тях е и “най-великият” за Астор - Худини, а по средата е плакатът на собственика на “рАСТОРант”-а. Не искам да приема, че всички велики магове, които летят, свалят си главите, стават невидими, освобождават се от окови, в пълни с вода сандъци, са просто много ловки и сръчни хора, които не притежават дори капка мистични способности. „Иска ти се да вярваш в магии, еми … то все пак има нещо магическо в това, което правим“, усмихва се Астор.
Единственият европеец, носител на „Оскар“ за магическо изкуство - Антраник Арабаджиян - Астор, е роден в Шумен на 18 ноември 1943 г. Той има над 16 хиляди представления в целия свят.
Не обича да го наричат илюзионист, защото „илюзията е част от магическото изкуство, когато се работи с малки предмети, се нарича фокус, с още по-малки – микромагика. Има манипулации, ловкост на ръката, любимият ми жанр са комичните фокуси, харесвам телепатията“, обяснява магът. Първия си фокус Астор прави на 5 години, а на 10 решава, че е магьосник, след като успява да отгатне отговорите на таблицата за умножение, върху която го изпитват, а той все не може да я научи.
Не обича да го наричат илюзионист, защото „илюзията е част от магическото изкуство, когато се работи с малки предмети, се нарича фокус, с още по-малки – микромагика. Има манипулации, ловкост на ръката, любимият ми жанр са комичните фокуси, харесвам телепатията“, обяснява магът. Първия си фокус Астор прави на 5 години, а на 10 решава, че е магьосник, след като успява да отгатне отговорите на таблицата за умножение, върху която го изпитват, а той все не може да я научи.
В момента Астор е част от тричленното жури в новото шоу по бТВ „Ясновидци“. В него 10 души се борят за званието ясновидец на България, доказвайки своите способности в различни изпитания. Магът обаче е скептично настроен към ясновидството. Той обяснява умението на някои хора да откриват предмети или разгадават минали събития чрез телепатията. „Аз може и да мога да прочета мислите ти, но ако сме настроени на една вълна, обяснява Астор явлението. Аз съм най-големият скептик в журито, може би и в цяла България. Причината е, че аз съм много навътре в нещата и знам някои трикове. Например великият Худини – той постоянно е ходил на разни сеанси и ги е прекъсвал, разобличавайки ясновидци, врачки. Аз не искам да приличам на него, но просто явно не съм първият скептик. Просто защото съм в кухнята. Аз мога да направя неща, с които да побъркам журито: телекинеза – мога да мърдам предмети с поглед, но е фокус, не е свръхестествена сила.
Единственото ми обяснение за способностите на тези хора е телепатията. Ако се скрие нежив предмет, без памет, недокоснат от човек, никой никога няма да го открие. При първоначалното събиране на ясновидците имаше една мадама, която с точност позна какво има зад паравана - това беше първата им задача. Но жената не е част от шоуто. Защо? Еми защото просто в този момент е хванала мисълта на човека зад паравана. В друг момент това не се случва. Това не означава, че тя не е добра, просто не е била на една вълна с човека или предмета от следващото изпитание.
Аз много се радвам, че има такова предаване, ние сме сред първите в света, които правят такова нещо. Може да ме намразят състезателите, аз оценявам, че те познават не малко неща, но аз имам своето логично обяснение.
Аз много се радвам, че има такова предаване, ние сме сред първите в света, които правят такова нещо. Може да ме намразят състезателите, аз оценявам, че те познават не малко неща, но аз имам своето логично обяснение.
Без обяснение, поне засега
Беше в Лос Анджелис, един от най-великите ясновидци – индиец по произход, ме питаше как да мами клиенти. Е, как да вярвам? Пита ме как в ръката на клиента да падне листче, на което да пише името на бъдещата му любов. Аз му показах. Същият този човек ме запозна с една много интересна дама – млада, крехка. Тя поставяше дланта си върху обърната водна чаша и я повдигаше. Като магнит вдигаше много предмети. Изследвали са я много, но няма обяснения за това. Аз обаче съм сигурен, че има някакво обяснение. Както преди хилядолетия хората не са предполагали за съществуването на магнита, така и ние сега не знаем много неща, но ще ги открием по-късно. Иначе има много хора, които си лепят разни предмети, но и там има шашми – навлажняват ги, за да се лепят. Тя и моята внучка прави такива номера, закача си лъжица на носа.
Когато бях малък, не можех да науча таблицата за умножение, аз и сега не я знам. Но когато учителката ме изпитваше, винаги казвах правилния отговор.
Приятели ми казват, че имам много силно излъчване и предизвиквам събития. Веднъж бяхме в „Тримонциум“ в Пловдив, с Мими Иванова, голяма група. Оттам тръгваме с рейс – хубав, от „Балкантурист“ ни го дадоха, за следващия град. Ние винаги за концерти тръгвахме така, че да сме 2 часа по-рано, за да се подготвим, да минем по града, хората се радваха. В рейса бяхме 12-13 души, пътуваме спокойно и аз ни в клин ни в ръкав казвам: „Днес тръгнахме късно и ако спукаме една гума, ще закъснеем за спектакъла.“ Не минаха 10 минути и гумата гръмна.
Всички умират от смях, шофьорът не спира да ме псува, аз му викам: „Не псувай, че след малко ще ти гръмне гумата пак.“ Така и става. Аз от смях не можех да се движа, а шофьорът тръгва да ме гони с манивелата. Но не го отдавам на това, че съм го предизвикал, смятам, че е чиста случайност. Аз съм абсолютно против израза: „Така ми било писано.“ От кого ти е писано – горе се занимават с тебе, с мене, да ти пишат – глупости абсолютни. Аз твърдя че беше случайност.
Приятели ми казват, че имам много силно излъчване и предизвиквам събития. Веднъж бяхме в „Тримонциум“ в Пловдив, с Мими Иванова, голяма група. Оттам тръгваме с рейс – хубав, от „Балкантурист“ ни го дадоха, за следващия град. Ние винаги за концерти тръгвахме така, че да сме 2 часа по-рано, за да се подготвим, да минем по града, хората се радваха. В рейса бяхме 12-13 души, пътуваме спокойно и аз ни в клин ни в ръкав казвам: „Днес тръгнахме късно и ако спукаме една гума, ще закъснеем за спектакъла.“ Не минаха 10 минути и гумата гръмна.
Всички умират от смях, шофьорът не спира да ме псува, аз му викам: „Не псувай, че след малко ще ти гръмне гумата пак.“ Така и става. Аз от смях не можех да се движа, а шофьорът тръгва да ме гони с манивелата. Но не го отдавам на това, че съм го предизвикал, смятам, че е чиста случайност. Аз съм абсолютно против израза: „Така ми било писано.“ От кого ти е писано – горе се занимават с тебе, с мене, да ти пишат – глупости абсолютни. Аз твърдя че беше случайност.
Правят ли магия маговете?
Мислиш ли, че Дейвид Копърфийлд наистина лети, аз няма да издам тайната? (Давам предположение за въже от материал, който не се вижда. Астор се усмихва.) „Аз съм ходил при майстора му. Питах го дали може да си поръчам номера с летенето - да, можех, но сигурно щеше да ми излезе двойно по-скъпо, защото съм два пъти по-тежък (смее се). Дейвид знае аз как си свалям главата, аз знам той как лети, но нито аз ще полетя, нито той ще си свали главата. Разпределили сме си нещата.
Великият Сенко, когото аз много уважавах, започваше своя спектакъл така: „Ще ви покажа няколко магически експеримента, въпреки че магии не съществуват.“ Бях много малък и запомних това. По комунистическо време се забраняваше да се говори за такива неща, може би затова го е казвал. Но в съзнанието ми се е запечатало това отричане. Аз самият предпочитам хората да се радват на моето умение, отколкото да си мислят, че аз съм пратен отгоре с някакви свръхсили.
Великият Сенко, когото аз много уважавах, започваше своя спектакъл така: „Ще ви покажа няколко магически експеримента, въпреки че магии не съществуват.“ Бях много малък и запомних това. По комунистическо време се забраняваше да се говори за такива неща, може би затова го е казвал. Но в съзнанието ми се е запечатало това отричане. Аз самият предпочитам хората да се радват на моето умение, отколкото да си мислят, че аз съм пратен отгоре с някакви свръхсили.
Най-голямата магия е любовта. Помагах на Таня вчера – моя близка, купуваше си дръвчета от един магазин. Така се напълни този магазин, както ме видяха хората, правих им фокуси, забавлявах ги. Като се връщах оттам й казах: „Таня, най-хубавото което имам, най-голямото богатство, е любовта на народа.“ Толкова е точна и прецизна публиката. Мен ме обичат и аз ги обичам, никога не съм излъгал публиката. В Червен бряг веднъж бях с 40 градуса температура, но не исках да връщам билетите на хората. Само се подпрях на една маса и направих страхотен спектакъл. И хората го оценяват това.
Щом и жълтата преса не ме плюе… Пишат за мен разни неща, но не лоши. Например, че съм си купил апартамент еди къде си – а то в сграда, където работи моята счетоводителка, където ходя два пъти седмично. Но не съм чул нищо лошо за себе си. Иначе закачки много… за жени много, да… ето сега ще пишат и за тебе (смее се).
Щом и жълтата преса не ме плюе… Пишат за мен разни неща, но не лоши. Например, че съм си купил апартамент еди къде си – а то в сграда, където работи моята счетоводителка, където ходя два пъти седмично. Но не съм чул нищо лошо за себе си. Иначе закачки много… за жени много, да… ето сега ще пишат и за тебе (смее се).
Америка като Съветския съюз
Посещавал съм Америка около 20 пъти, най-много се задържах 3 години и половина. Първото посещение беше, когато се състезавах за „Оскар“-а 1981 година. Не ми хареса Америка. Когато се върнах и разказвах на моите приятели, какво съм видял в Щатите, те ми викат: „Ти да не си станал ченге, та говориш против Америка?“ Просто не ми хареса. Има много неща, от които се възхищавам. Например като катастрофирах в Бевърли Хилс – в 18 часа, нямаше жива душа, изведнъж ме удари кола, зад волана - жена, оказа се после леко подпийнала. Като се ударихме, до 1 минута дойдоха линейка, пожарна и полиция. Викам си: „Абе зад ъгъла ли чакаха тези хора!“ Това са неща, на които не можеш да не се възхитиш. Или ако направиш грешка, като кажеш: „Аз съм на Буш племенница“, веднага ще те отрежат „Какво като си на Буш, 500 долара ти е глобата и това е!“ Това са неща, които ми харесват там.
Разликата беше голяма тогава през 80-те, не че сега не е. Но на мен една демокрация в Скандинавието ми харесва повече от демокрацията в Америка.
В Америка каква демокрация!? Там има 1000 неща, които не можеш да правиш. Когато бях първия път там, си казах: „Америка много прилича на Съветския съюз“ по много работи. И страшно се уважаваше тогава там Съветският съюз, сега Русия. В Лас Вегас даже веднъж ми казаха: „Много хубаво работиш, що не си от Русия? Как да рекламираме с България, никой не я знае.“ Даже ми предложиха да си сменя името, да не съм Астор, а Распутин. Но аз бях известен сред колегите в целия свят, обикновеният човек в Париж или Токио не ме познава, но всички колеги знаят, че съм Астор. Аз им казах, че мога да играя ролята на Распутин, но не и да си сменя името.
Разликата беше голяма тогава през 80-те, не че сега не е. Но на мен една демокрация в Скандинавието ми харесва повече от демокрацията в Америка.
В Америка каква демокрация!? Там има 1000 неща, които не можеш да правиш. Когато бях първия път там, си казах: „Америка много прилича на Съветския съюз“ по много работи. И страшно се уважаваше тогава там Съветският съюз, сега Русия. В Лас Вегас даже веднъж ми казаха: „Много хубаво работиш, що не си от Русия? Как да рекламираме с България, никой не я знае.“ Даже ми предложиха да си сменя името, да не съм Астор, а Распутин. Но аз бях известен сред колегите в целия свят, обикновеният човек в Париж или Токио не ме познава, но всички колеги знаят, че съм Астор. Аз им казах, че мога да играя ролята на Распутин, но не и да си сменя името.
Затвореното общество на маговете
Маговете си имаме десет магически правила. Правило номер едно е: „Никога не издавай фокус.“ Ако реша, мога да ти разкрия фокус, не че ще ми се случи нещо, но ще ти разваля удоволствието от фокуса, ако ти кажа това става еди как си. Без значение къде си в света, когато разберат как се прави някой фокус, хората реагират по един и същи начин: с кимане и: „Аха!“
Другите правила на магията са: “Никога не повтаряй трик.” Ако аз патентовам свалянето на главата, никой не може да го повтори, защото ще го съдя. Но при нас не се прави от колегиалност, от етика. Но ако утре аз си намеря хора и успея да полетя, Копърфийлд не може да ми се сърди, защото той не го е патентовал.
Аз имам един номер, който не съм го измислил аз, усъвършенствал съм го и се оказа, че аз най-добре го изпълнявам (излива вода от две празни паници).
Другите правила на магията са: “Никога не повтаряй трик.” Ако аз патентовам свалянето на главата, никой не може да го повтори, защото ще го съдя. Но при нас не се прави от колегиалност, от етика. Но ако утре аз си намеря хора и успея да полетя, Копърфийлд не може да ми се сърди, защото той не го е патентовал.
Аз имам един номер, който не съм го измислил аз, усъвършенствал съм го и се оказа, че аз най-добре го изпълнявам (излива вода от две празни паници).
Един американски магьосник, Джеф Макбрайд, обаче ми го открадна. С него бяхме в Турция за едно телевизионно шоу, с още колеги. Режисьорът поиска аз да остана накрая с комичния ми номер „Али Баба“, в който съм включил фокуса. Като излизах американецът ме поздрави, каза: „Страхотен номер!“
Малко след това отивам аз във Франция, влизам във фоайето на хотела и ме посрещат много млади магьосници, които ме познават само по снимка, и голямо хвалене настана, Джеф Макбрайд говори на всички: „Това е най-великият магьосник!“ Вечерта едно момче, което правеше страхотни неща на сцената, дойде при мен и каза: „Аз знаех за вас, но Джеф Макбрайд такива неща каза за вас, аз не знаех, че сте толкова велик“, а го гледам, че е много добър. И като дойде време за изпълнението на Джеф – гледам, моя номер!
Самия номер го видях от един полски маг и отгатнах как се прави. Опитах се да си го обясня и така обикновено се получава по-добрият вариант.
Аз разкривам някои тайни на моите ученици, но не е хубаво да сервираш наготово. На всички наши фестивали обаче има семинари, на които всеки е добре дошъл. Много книги има писани за това как се правят фокуси.
Някои от моите трикове двама-трима български псевдо колеги ги издадоха по телевизията, което е гадно. Би могъл да издадеш елементарни номера, но редно ли е да кажа Копърфийлд как лети. Гадно е!
Онзи ден дойдоха едни хлапета. Баща им купил някакъв комплект за фокуси от Румъния. Оказа се, че посредством една част от техния комплект, аз правя два от моите най-любими трика. Хлапетата като видяха, много се възхищаваха, защото те го държат в ръцете си, издадено е вече, но те все още не са разбрали как става.
Това че двама, трима, десет души ако знаят някой трик, не значи, че всички ще разберат. В Америка да речем се появи един - Черната маска, който издаваше триковете на Копърфийлд по телевизията. Аз бях сигурен, че този скоро няма да е сред живите. В последствие той се оправда, че искал да се появят нови номера, а не само едно и също да се върти.
Малко след това отивам аз във Франция, влизам във фоайето на хотела и ме посрещат много млади магьосници, които ме познават само по снимка, и голямо хвалене настана, Джеф Макбрайд говори на всички: „Това е най-великият магьосник!“ Вечерта едно момче, което правеше страхотни неща на сцената, дойде при мен и каза: „Аз знаех за вас, но Джеф Макбрайд такива неща каза за вас, аз не знаех, че сте толкова велик“, а го гледам, че е много добър. И като дойде време за изпълнението на Джеф – гледам, моя номер!
Самия номер го видях от един полски маг и отгатнах как се прави. Опитах се да си го обясня и така обикновено се получава по-добрият вариант.
Аз разкривам някои тайни на моите ученици, но не е хубаво да сервираш наготово. На всички наши фестивали обаче има семинари, на които всеки е добре дошъл. Много книги има писани за това как се правят фокуси.
Някои от моите трикове двама-трима български псевдо колеги ги издадоха по телевизията, което е гадно. Би могъл да издадеш елементарни номера, но редно ли е да кажа Копърфийлд как лети. Гадно е!
Онзи ден дойдоха едни хлапета. Баща им купил някакъв комплект за фокуси от Румъния. Оказа се, че посредством една част от техния комплект, аз правя два от моите най-любими трика. Хлапетата като видяха, много се възхищаваха, защото те го държат в ръцете си, издадено е вече, но те все още не са разбрали как става.
Това че двама, трима, десет души ако знаят някой трик, не значи, че всички ще разберат. В Америка да речем се появи един - Черната маска, който издаваше триковете на Копърфийлд по телевизията. Аз бях сигурен, че този скоро няма да е сред живите. В последствие той се оправда, че искал да се появят нови номера, а не само едно и също да се върти.
За техниката и животните във фокусите
Много от колегите ми залагат на химията, физиката, електрониката. Аз не пипам такива неща, защото не вярвам – в най-важния момент кабелчето ще се скъса, батерията ще се изтощи, или животното да речем ще провали номера. При мен ако номерът не се получи – само аз ще съм виновен. И ако аз направя гафа, аз знам как да го оправя.
Имам горчив опит в началото на моята кариера – 64- та година, за първи път работих на софийска сцена в „Сълза и смях“ за един фестивал. Бях на 21, журито много ме хвалеше, казаха ми, че ако работя все така добре, сребърен медал ще получа. Аз си казах: „Ами сребърен, златен ще взема!“ Намерих асистент и асистентка, облечени еднакво, като кукли, обаче ме провалиха. Закъсняха, притесниха се, събориха ми нещата и нищо не взех.
Същата вечер пък пред арменската общност показвам един цилиндър, а в него скрит заек. И точно да направя трика, заекът се изпишка. Потече от цилиндъра като боза, хората първоначално не разбраха какво е това, но когато видяха заека, на всички им стана ясно как се прави фокуса.
Това момченце играе (сочи кучето Лъки). Но той не е животно, той е получовек. Не съм го дресирал, но ме разбира. Веднъж му казвам: „Донеси ми шапката“. А тя беше на масата за гладене. Лъки отиде, взе ми шапката, донесе я и ми я сложи на главата. Аз реших, че всичко е обърнал, за да стигне до нея, качих се до нас, но нищо не беше паднало. Другото, което направи, което никога няма да забравя, беше на моя 60 годишен юбилей.
На финала на концерта в НДК, 4000 души станаха прави, ръкопляскат, аз на колене пред любимата публика, с наведена глава. И както съм навел глава, виждам как Лъки пристига на сцената. Викам си сега ли намериха да го изтърват, публиката ръкопляска, четат се приветствия от президента, от премиера. И както бях на колене, Лъки сяда до мене плътно, накланя си главата и я слага върху мене. Като зарева народът! Увеличи ми двойно аплаузите, хората си помислиха, че е нагласено, но не беше.
Имам горчив опит в началото на моята кариера – 64- та година, за първи път работих на софийска сцена в „Сълза и смях“ за един фестивал. Бях на 21, журито много ме хвалеше, казаха ми, че ако работя все така добре, сребърен медал ще получа. Аз си казах: „Ами сребърен, златен ще взема!“ Намерих асистент и асистентка, облечени еднакво, като кукли, обаче ме провалиха. Закъсняха, притесниха се, събориха ми нещата и нищо не взех.
Същата вечер пък пред арменската общност показвам един цилиндър, а в него скрит заек. И точно да направя трика, заекът се изпишка. Потече от цилиндъра като боза, хората първоначално не разбраха какво е това, но когато видяха заека, на всички им стана ясно как се прави фокуса.
Това момченце играе (сочи кучето Лъки). Но той не е животно, той е получовек. Не съм го дресирал, но ме разбира. Веднъж му казвам: „Донеси ми шапката“. А тя беше на масата за гладене. Лъки отиде, взе ми шапката, донесе я и ми я сложи на главата. Аз реших, че всичко е обърнал, за да стигне до нея, качих се до нас, но нищо не беше паднало. Другото, което направи, което никога няма да забравя, беше на моя 60 годишен юбилей.
На финала на концерта в НДК, 4000 души станаха прави, ръкопляскат, аз на колене пред любимата публика, с наведена глава. И както съм навел глава, виждам как Лъки пристига на сцената. Викам си сега ли намериха да го изтърват, публиката ръкопляска, четат се приветствия от президента, от премиера. И както бях на колене, Лъки сяда до мене плътно, накланя си главата и я слага върху мене. Като зарева народът! Увеличи ми двойно аплаузите, хората си помислиха, че е нагласено, но не беше.
Опасни номера
Преди правих опасен номер - каране на кола с вързани очи. Навремето го правихме аз и един американец. Има сериозна опасност. Понякога има опасност за асистента, с когото работиш. Чувал съм за случай в Пловдив, по време на представление, асистентката е във въздуха, става гаф и тя пада. Пречупва си прешлен и е в количка.
Моята сестра, която ми е първата ученичка, заедно със съпруга й правеха номер: в една кутийка, която се слага на главата, се вкарват ножове, отваря се вратичката на кутията и се виждат кръстосани ножове, но главата я няма. Фокусче! Те гостуваха в мое представление в Златни пясъци. След фокуса, тя маха кутията и се вижда, че мъжът й е в кръв – тя му е одраскала бузата. Ако беше мръднал ножът с два сантиметра, можеше да му извади окото. Ножът не е остър, но все пак е опасно.
Навремето един гълтал сабя. Не е бил трик, можел го е наистина, не е използвал със сгъваеми саби. Много хора не са му вярвали и той на върха на сабята сложил малка, светеща крушка. По време на номера крушката обаче се чупи в стомаха му и това причинява смъртта му.
Глупаво е да се рискува, не е нужно, това е келешлък.
Моята сестра, която ми е първата ученичка, заедно със съпруга й правеха номер: в една кутийка, която се слага на главата, се вкарват ножове, отваря се вратичката на кутията и се виждат кръстосани ножове, но главата я няма. Фокусче! Те гостуваха в мое представление в Златни пясъци. След фокуса, тя маха кутията и се вижда, че мъжът й е в кръв – тя му е одраскала бузата. Ако беше мръднал ножът с два сантиметра, можеше да му извади окото. Ножът не е остър, но все пак е опасно.
Навремето един гълтал сабя. Не е бил трик, можел го е наистина, не е използвал със сгъваеми саби. Много хора не са му вярвали и той на върха на сабята сложил малка, светеща крушка. По време на номера крушката обаче се чупи в стомаха му и това причинява смъртта му.
Глупаво е да се рискува, не е нужно, това е келешлък.
Първо работиш за името, после то работи за теб
Сега няма работа за маговете. Ако аз не си бях направил това име, никой няма да ме търси. Навремето чух едно изречение, на което се засмях. Най-добрият български клоун Тошко Козаров, един режисьор, който беше зам.-директор в концертна дирекция, и аз водим разговор до Руската църква. Аз съм заек, те възрастни хора и ми казват: „20 години човек работи за своето име, след което името работи за него.“ Аз се изсмях, не съм допускал, че може да е вярно.
Въпреки че е трудно, у нас има традиции. На 1 април Българският клуб на магьосниците навършва 33 години, всеки е добре дошъл на купона. Националният магичен фестивал на магичното изкуство пък ще бъде на 5 и 6 април в „рАСТОРант“. През ноември – 5, 6, 7 и 8-и, предстои най-големият фестивал в Европа „Grand international magic convention“. Ще се съберат едни от най-великите магове в света в България. Ще има какво да се види!...ОР+
Въпреки че е трудно, у нас има традиции. На 1 април Българският клуб на магьосниците навършва 33 години, всеки е добре дошъл на купона. Националният магичен фестивал на магичното изкуство пък ще бъде на 5 и 6 април в „рАСТОРант“. През ноември – 5, 6, 7 и 8-и, предстои най-големият фестивал в Европа „Grand international magic convention“. Ще се съберат едни от най-великите магове в света в България. Ще има какво да се види!...ОР+
