ИСТОРИЯТА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ИЛЮЗИОНИСТ МИСТЕР СЕНКО
Името му е Евстати Христов Карайончев, в обществото обаче той е по-известен като фокусника Мистер Сенко.Историята на живота му започва от родния му град – Враца. Още съвсем млад, Евстати губи родителите си и остава сирак.
Тежката действителност го принуждава да се грижи сам за себе си. Работи упорито, за да може да изкара прехраната си, а често пъти парите му не са достигали. Легендарният български илюзионист дълги години преживява като един най-обикновен продавач на кифли и лимонада.
Решава да замине за столицата – София, където има по-голям шанс да си намери работа. С пристигането си в града разбира, че в местния цирк търсят метачи. Той се явява пред собствениците и те го приемат на работа.
Именно тук настъпва и обратът в живота на младия Евстати. Докато пребивава в София, на българската сцена гостува един известен френски илюзионист, подвизаващ се с псевдонима си “Мистериозния Турчин”.
Именно тук настъпва и обратът в живота на младия Евстати. Докато пребивава в София, на българската сцена гостува един известен френски илюзионист, подвизаващ се с псевдонима си “Мистериозния Турчин”.
По стечение на обстоятелствата, асистентът на фокусника се разболява тежко и за помощ той се обръща към младия врачанин. Евстати е изключително любознателен, всеотдаен и всячески показва интереса си към илюзионното изкуство. Французинът вижда пламъка в очите на младежа и решава да го направи свои ученик. За кратко време той показва на Евстати пътя към магията.
Скоро обаче “Мистериозния Турчин” си заминава, завещавайки на момчето една илюзия. Именно с тази единствена илюзия Евстати започва да обикаля България следвайки новата си мечта. Започва да прави представления на обществени места – училища, площади, плевни, дори автобуси. Към него се присъединяват още изпълнители, а Евстати сам измисля реквизита за тях.
Прякорът на младият фокусник още отначало бил “Сенко”. В чест на своя пръв и единствен учител, той започнал да се нарича “Мистериозния Сенко”. По-късно, при изработването на плаката за негово представление обаче става печатна грешка и от този момент българите започват да го наричат, както е по-лесно, “Мистер Сенко”.
Прякорът на младият фокусник още отначало бил “Сенко”. В чест на своя пръв и единствен учител, той започнал да се нарича “Мистериозния Сенко”. По-късно, при изработването на плаката за негово представление обаче става печатна грешка и от този момент българите започват да го наричат, както е по-лесно, “Мистер Сенко”.
Евстати от своя страна приема това за свой официален псевдоним. С течение на времето, илюзионистът създава свой собствен спектакъл, като представя над двадесет илюзии и четиридесет фокуса.
Някои от най-известните от тях са „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“ и „Сваляне на главата“.Изпълнението им често е хвърляло публиката във възторг, а понякога и страх. Мистер Сенко придобива огромна популярност в България, а трупата му вече се е разраснала и наброява десет души.
Славата му достига и световна известност, кулминацията на която е
1961г. Тогава, в град Индианаполист, щата Индиана, на българина е връчена специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите.
Славата му достига и световна известност, кулминацията на която е
1961г. Тогава, в град Индианаполист, щата Индиана, на българина е връчена специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите.
Повод за отличието е именно номерът със “Свалянето на главата”, измислен от Евстати. Демонстрацията на номера е заснета, а на нея присъстват много американски холивудски звезди. Това води и до голямата популярност на фокусника в целия свят.
В следващите години от живота му той става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и САЩ,френското сдружение му връчва своята най-висока награда – орден “Робер Худен”. Мистер Сенко получава почетно гражданство на Париж и София, а в България става почетен президент на клуба на илюзионистите. Родната власт също признава успехите на Евстати. Получава званието “Герой на социалистическия труд” и ордените “Георги Димитров”, “Народна република България”, “Кирил и Методий” и др. Смъртта си среща през 1987г., на 26 юли в столицата. В историята остава като един от най-значимите и легендарни български фокусници, а делото му е вдъхновение за много други...ОР+ Публикувано от Екип "Българска история"
От всичките петима доайени на българското магическо изкуство Сенко направи най-голямо име. Това също е изкуство. Той беше и добър, и интересен, и умееше да продава магията. Особен. Странен.
МИСТЪР СЕНКО
ЗА ВСИЧКИ БЕЛЕЖИТИ АКТЬОРИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ · Обновен преди повече от година
Евстати Христов Карайончев e роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. На 13 години заминава за София, където започва да работи в кафенето срещу театър „Одеон”. Невръстният Евстати вечер гледа осветения с карбидни лампи вход на цирк „България” на ул. „Пиротска” 5 и мечтае да се появи на арената. Шансът го спохожда - става асистент на гостуващия през 1923 г. френски илюзионист Делоне - Мистериозният турчин.
Включвa се в малки артистични трупи, участва в програмите на български циркове. Учи номер след номер с безкрайно търпение и труд. Много от тях са измислени от самия него и са включени в златната книга на световното илюзионно изкуство.
От 1925 г. Евстати Карайончев е професионален магьосник и 45 години от живота му минават в турнета у нас и в чужбина. От 1929 г. представя самостоятелни спектакли. Става известен с артистичния си псевдоним „Мистер Сенко”. Пръв от българските илюзионисти издига жанра до художествено изкуство. Името му става нарицателно. Знаят го няколко поколения. Пътува из цяла България, не пропуска и малките градчета и села. Играе за работници, сираци и болни. Немалко от спектаклите му са безплатни. Дава пари на фронтоваци, на гръцки бежанци, 52 000 лв. дарява на семействата на трима загинали граничари, 25 000 лв. за паметник на Съветската армия. Печели име на благодетел и дарител.
Евстати Христов е първият българин, осмелил се да се състезава пред най-големите магове в Европа. На Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 г. той за пръв път показва коронния си номер. Пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света той излиза от залата с главата си в ръка. С този изключително ефектен номер печели втора награда и световна славa.
Българският маг представя своето илюзионно изкуство на сцените в Ню Йорк, Лондон, Париж, Токио, Москва. Обаятелен и много елегантен той владее публиката.
Мистер Сенко достига върховете на магичното изкуство и печели високи международни отличия. През 1961 г. в Париж е обявен за „Почетен член на Френската академия на илюзионистите”. Награден е с орден „Робер Худен”, избран е за почетен президент на Българския магичен клуб. Става почетен гражданин на Париж, София и родната си Враца /1970 г./. Благодарение на Мистър Сенко България става член на Европейската и на Световната организация на илюзионистите.
През 1965 г. с юбилеен спектакъл Мистер Сенко отбелязва своята 60-годишнина и последното си явяване на сцената.
Евстати Христов се радва като дете винаги когато е във Враца. „Влезна ли в родния край, погледна ли настръхналите зъбери на Балкана, някаква магия, каквато самият аз не мога да направя, ме обзема. Радвам се на всяко камъче, на всеки хорски поздрав, чувствам се като истински магьосник готов да извърши чудеса. Обиколих почти целия свят и винаги си спомням за родния град. При проверка на паспорта, с който пътувам, се гордеех, че пише - роден във Враца, България. Когато го напуснах, градът беше нищо пред туй, което виждам сега.” Тези думи Мистер Сенко изрича в деня на своята 80-годишнина във Враца.
Умира през 1987 г. на 82-годишна възраст.
В края на 2005 и през 2007 г. Стефанка Карайончева - Мисис Сенко, съпруга на Христо - Сенко Младши, единствен син на Маестрото, дарява на Регионален исторически музей – Враца сценичния костюм на Мистер Сенко, негови снимки и документи.
Включвa се в малки артистични трупи, участва в програмите на български циркове. Учи номер след номер с безкрайно търпение и труд. Много от тях са измислени от самия него и са включени в златната книга на световното илюзионно изкуство.
От 1925 г. Евстати Карайончев е професионален магьосник и 45 години от живота му минават в турнета у нас и в чужбина. От 1929 г. представя самостоятелни спектакли. Става известен с артистичния си псевдоним „Мистер Сенко”. Пръв от българските илюзионисти издига жанра до художествено изкуство. Името му става нарицателно. Знаят го няколко поколения. Пътува из цяла България, не пропуска и малките градчета и села. Играе за работници, сираци и болни. Немалко от спектаклите му са безплатни. Дава пари на фронтоваци, на гръцки бежанци, 52 000 лв. дарява на семействата на трима загинали граничари, 25 000 лв. за паметник на Съветската армия. Печели име на благодетел и дарител.
Евстати Христов е първият българин, осмелил се да се състезава пред най-големите магове в Европа. На Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 г. той за пръв път показва коронния си номер. Пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света той излиза от залата с главата си в ръка. С този изключително ефектен номер печели втора награда и световна славa.
Българският маг представя своето илюзионно изкуство на сцените в Ню Йорк, Лондон, Париж, Токио, Москва. Обаятелен и много елегантен той владее публиката.
Мистер Сенко достига върховете на магичното изкуство и печели високи международни отличия. През 1961 г. в Париж е обявен за „Почетен член на Френската академия на илюзионистите”. Награден е с орден „Робер Худен”, избран е за почетен президент на Българския магичен клуб. Става почетен гражданин на Париж, София и родната си Враца /1970 г./. Благодарение на Мистър Сенко България става член на Европейската и на Световната организация на илюзионистите.
През 1965 г. с юбилеен спектакъл Мистер Сенко отбелязва своята 60-годишнина и последното си явяване на сцената.
Евстати Христов се радва като дете винаги когато е във Враца. „Влезна ли в родния край, погледна ли настръхналите зъбери на Балкана, някаква магия, каквато самият аз не мога да направя, ме обзема. Радвам се на всяко камъче, на всеки хорски поздрав, чувствам се като истински магьосник готов да извърши чудеса. Обиколих почти целия свят и винаги си спомням за родния град. При проверка на паспорта, с който пътувам, се гордеех, че пише - роден във Враца, България. Когато го напуснах, градът беше нищо пред туй, което виждам сега.” Тези думи Мистер Сенко изрича в деня на своята 80-годишнина във Враца.
Умира през 1987 г. на 82-годишна възраст.
В края на 2005 и през 2007 г. Стефанка Карайончева - Мисис Сенко, съпруга на Христо - Сенко Младши, единствен син на Маестрото, дарява на Регионален исторически музей – Враца сценичния костюм на Мистер Сенко, негови снимки и документи.
В НЕДЕЛЯ ЩЕ НАПРАВИМ МАГИЧЕН КУПОН В ПАМЕТ НА СЕНКО. УВАЖАВАМЕ ПАМЕТТА НА СТАРИТЕ МАГОВЕ, КАЗВА АСТОР
Винаги го избирахме за председател на журитата на нашите фестивали. Обичаше да се шегува. Мерцедесът му имаше министерски номер - 89. Паркираше където си иска.
Забележителна е неговата къща. Изпълних мечтата си да я купя и да направя магически театър. Тя е построена през 1954-а. Тук е било празно място. Архитектът е човекът, проектирал сградата на Националната банка. Запазил съм всичко: витите стълби, дървените орнаменти.
През 1993 г. една жена спря на вратата: Добър ден. Имам гипсова отливка на сенковата глава. Не й повярвах. Благодаря - отговорих. Аз съм съпругата на скулптора Марко Марков - каза ми. Тогава той е на върха. Паметниците на Александър Стамболийски пред операта и на Патриарх Ефтимий са негови. Платих за бюста 200 лева. Самият Сенко не е знаел, че има такава глава. Художникът го скицирал, докато си пиели кафето.
Когато купих къщата, в двора имаше фигура на жена-сирена. Според Сенко това е оригиналът, а точното й копие е поставено по-късно пред култовия някога ресторант "Феята" на бул. "Цариградско шосе".
Три години бях в Америка. Тогава апаши влезли и разбили статуята. Търсили златото на Сенко. Веднъж се обърнах към проф. Георги Чапкънов с молба да оправи фигурата. Бях притеснен, все пак голям скулптор да го занимавам с ремонти. Но той ми отговори: Ще го направя с удоволствие. Това е работа на моя професор...ОР+
Фото "Стандарт"
"Магьосничеството" е моя професия, от която живея, но и хоби, с което си почивам, казваше великият български илюзионист
Евстати Христов Карайончев - Мистер Сенко, е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. От малък остава сирак и е принуден с много труд да изкарва прехраната си. Един ден се озовава в София, където узнава, че в цирка търсят метачи. По онова време в столицата гастролира френски илюзионист, който се подвизава под псевдонима Мистериозния турчин.
Фото "Стандарт"
Когато асистентът му заболява, той взема за свой помощник малкия Евстати - будно и любознателно момче, което отдавна е привлякло вниманието му. Така бъдещият майстор е посветен в тайните на илюзията. Французинът си заминава и "завещава" на Сенко една илюзия.
С тази единствена илюзия самонадеяният млад артист тръгва на обиколка из страната. Дава представления в училища, плевни, та дори и в автобуси. Постепенно трупата около него нараства, към първата илюзия се прибавят още няколко, които Сенко сам измисля и изработва реквизита за тях. Евстати, чийто прякор винаги е бил Сенко, започва по примера на своя пръв и единствен учител да се нарича Мистериозния Сенко.
Постепенно създава цялостен спектакъл. Представя над 20 илюзии и 40 фокуса. Трупата му наброява вече десет души. Някои от най-известните му илюзии са "Електрическият стол", "Разрязване на жена с циркулярен трион" и "Сваляне на главата". За последната илюзия той получава през 1961 г. в Индианаполис специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите.
По изрично настояване показва "Сваляне на главата" и в Холивуд пред най-големите звезди на американското кино. Заснет от щатската кинохроника, той става световна знаменитост. Мистер Сенко е почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му. Почива на 26 юли 1987 г. в София.
Беше началото на 1975 г. Предстоеше 70-годишният юбилей на Мистер Сенко. В онази далечна година бях стажант-репортерка във в. "Отечествен фронт" и маститите журналисти, които много строго, но добронамерено ме въвеждаха в тайните на занаята, решиха, че е дошло време да ме изпратят на "бойно кръщение" - да направя интервю с великия маг.
Беше началото на 1975 г. Предстоеше 70-годишният юбилей на Мистер Сенко. В онази далечна година бях стажант-репортерка във в. "Отечествен фронт" и маститите журналисти, които много строго, но добронамерено ме въвеждаха в тайните на занаята, решиха, че е дошло време да ме изпратят на "бойно кръщение" - да направя интервю с великия маг.
С лека детска наивност и голяма доза любопитство поех задачата (то нямаше и друг начин) и си уговорих среща със знаменития артист, три пъти по-голям по възраст от мен и прочут по целия свят. Днес си мисля, че сигурно в съзнанието си съм го възприемала по-скоро като персонаж от някакъв приказен паралелен свят и всичко ми се е струвало игра.
В уговорения час заедно с фоторепортерката позвънихме на вратата на къщата му, близо до хотел "Хемус". Отвори ни лично - пъргав, засмян, любезен, и ни въведе направо в своята стая на магиите - всичко беше буквално натъпкано с всевъзможни вещи и предмети за фокуси.
В уговорения час заедно с фоторепортерката позвънихме на вратата на къщата му, близо до хотел "Хемус". Отвори ни лично - пъргав, засмян, любезен, и ни въведе направо в своята стая на магиите - всичко беше буквално натъпкано с всевъзможни вещи и предмети за фокуси.
На едната стена имаше огромно огледало, пред което маестрото правеше своите "тренировки". Демонстрира ни няколко номера с карти, с топки, пояснявайки как внимателно следи в огледалото какво вижда публиката. След това започна да ни развежда из стаята и да ни подава различни вещи - едни гръмваха при докосване, други "избухваха" в цветя, шалчета и различни фойерверки. Изобщо - още в първите 10 минути напълно ни взе ума. И, разбира се, часовниците - моментално изчезнаха от ръцете ни, без изобщо да се усетим. После в разговора стана ясно, че той обожава този номер и най-вече - да вижда широко отворените, невярващи очи на хората, щом установят липсата им.
Когато го попитах: "Илюзия ли е човек да бъде на 70 години?", той се разсмя от сърце и отвърна: "Имам един колега, роден на 11 февруари, той навърши 100 години и започна да пише мемоарите си..." И ми подаде визитната си картичка, на която беше изписано: "Мистер Сенко - без адрес, без телефон, без грижи, но с пари."
Разговаряхме надълго и нашироко - нито той, нито ние си гледахме часовниците, защото интересните истории, които отключваше всеки мой въпрос, нямаха край. Когато най-сетне си тръгнахме, любезният домакин дойде да ни изпрати. Но каза, че не може да си отидем, преди да сме видели неговото куфарче с магии, винаги готово в колата му, което му отваря дори най-високите врати. Заведе ни отзад, в гаража на къщата, разтвори багажника на мерцедеса си и там наистина се мъдреше куфарче с "дежурни" магии.
10 000 представления
бележат богатия творчески път на Мистер Сенко. 50 години беше обикалял надлъж и нашир земното кълбо. Затова имаше много точна преценка за хората, народопсихологията, за интересите и реакциите на публиката в различни страни. Манталитетът на хората е различен, както езикът и външният вид, отбеляза той. По неговите думи интересно се държи руският човек, съветският зрител, хората се радват при правенето на магии, публиката съчувства и от самото начало е омагьосана. Русия и СССР са дали едни от най-добрите магьосници и там това изкуство е на високо ниво, а като зрител съветският човек проявява една великолепна непредубеденост, една наивност в добрия смисъл на думата, възторжено разказваше Сенко.
Южнякът обаче, независимо дали е европеец, бразилец или африканец, има приблизително следното поведение: аз съм платил своя вход, искам да се оставя да бъда изненадан; човекът, който се намира на сцената, трябва да покаже нещо, защо да се интересувам как го прави - твърдеше именитият илюзионист.
В Северна Америка публиката се държи скептично към всичко, което идва от Европа, смяташе той. Но даде за пример свое гостуване в Индианаполис, САЩ. На едно представление погледът му се спрял върху зрител, който се бил приготвил да пише нещо. В първите 3 минути на спектакъла той изпуснал молива си на земята и го вдигнал едва по време на паузата. На другия ден гостуващият артист прочел във вестника една от най-хубавите критики за себе си. Мистер Сенко
обожаваше своята публика
казваше, че е готов на всичко за нея. Изтъкваше, че хуморът му помага да показва и най-сложните неща като нещо просто. "Магьосничеството" е моя професия, от която живея, но ако се намирам сред непосредствени и приятни хора и почувствам, че моето изкуство им доставя удоволствие, готов съм да разтворя куфарчето си дори пред двама души, заявяваше известният българин. Признаваше, че за магьосника е най-трудно да спечели своята публика, но най-важното за него бе сценичното присъствие на артиста, личното му очарование, неговата способност да контактува със зрителите. Казваше, че дори когато си почива - прави го с фокуси.
обожаваше своята публика
казваше, че е готов на всичко за нея. Изтъкваше, че хуморът му помага да показва и най-сложните неща като нещо просто. "Магьосничеството" е моя професия, от която живея, но ако се намирам сред непосредствени и приятни хора и почувствам, че моето изкуство им доставя удоволствие, готов съм да разтворя куфарчето си дори пред двама души, заявяваше известният българин. Признаваше, че за магьосника е най-трудно да спечели своята публика, но най-важното за него бе сценичното присъствие на артиста, личното му очарование, неговата способност да контактува със зрителите. Казваше, че дори когато си почива - прави го с фокуси.
Работата му беше негово хоби
Сред многобройните впечатления, истории, преживелици по пътищата, залите и сцените на близки и далечни страни, особено силно звучи една българска история - от Габрово, която илюзионистът помнеше и разказваше с много вълнение, макар да бяха минали години от онази среща. На втория ред в залата седяла млада симпатична двойка. По време на представлението на Мистер Сенко му направило впечатление, че дамата описвала на своя придружител всичко, каквото вижда.
През това време той слушал внимателно, но не аплодирал. Започнах да играя само за него, исках да предизвикам одобрението му, но не постигнах нищо... - разказваше Сенко. След представлението младата двойка го намерила в гримьорната. Мъжът, когото толкова искал да очарова, приближил към него и той забелязал, че човекът е сляп.
Съветвал съм се с най-добрите лекари в света, казал новият му почитател, никой не можа да ми помогне. Не искам да се примиря със слепотата. Ще бъда отчаян, ако вие не ми помогнете... Занемял, стоях пред този нещастен човек, младата жена ме гледаше умолително - това бяха двама души, които вярваха в свръхестествените възможности на един артист за развлечение. Моето положение беше отчайващо. Чувствах се като измамник и се срамувах, че не мога действително да правя чудеса, тъжно заключи великият маг.
Тъй като осъзнаваше силата на своето майсторство, не се страхуваше да "издава" тайните си: "Изработил съм си тактика на поведение за повдигане емоционалността на зрителя, появявам се, показвам 6-7 от най-добрите си работи с едно задъхващо темпо. По този начин бързото блъфиране не дава време на критичния зрител да мисли, а само да възприема."
Изкуството му бяха почели престижни институции в различни страни - имаше лауреатско звание от Полша, орден на илюзионистите от Асоциацията на френските артисти, почетен златен орден от Магическата организация на тогавашната Федерална република Германия, испански орден от Сан Себастиян и много други.
Беше носител на всички най-високи отличия в България - два ордена "Кирил и Методий" - I степен, ордени "Червено знаме на труда" и "Георги Димитров". Но най-много се гордееше, че е почетен гражданин на Враца, София и Париж. Беше народен артист в истинския смисъл на думата.
А "аристократичната" титла Мистер получил съвсем случайно
Разказват се най-различни версии за това, но пред нас той сподели следното: При едно гостуване в Пещера поръчва да му направят интересен афиш.
Но местните печатари не успяват да съберат в него предългата дума мистериозният, като съкращават 7 букви. Така в съзнанието на своята и чуждестранната публика той си остава Мистер Сенко.
Интервюто излезе на рождения му ден с шеговитото заглавие "Единственият Мистер в социалистическа България" и отидох да занеса няколко броя от вестника на знаменития маг. Имаше си ритуал - всеки ден преди обяд да пие кафе в сладкарницата на тогавашния хотел "София" на бул. "Руски". Скочи, зарадва ми се като на най-близък приятел, прегърна ме и възкликна: "Много хубаво си го написала, чак на мен ми беше интересно да го чета!" Такъв съм запомнила Мистер Сенко - прочут илюзионист и топъл
човек...ОР+
