А БЯХМЕ МЛАДИ

Сцената среща и разделя 
Астор и Мими Иванова

Днес двамата са добри приятели, от обичта е останал 
само красив спомен
Много вода е изтекла от мига, в който магът Астор среща една от първите си големи любови. Тя се оказва сред групата артисти, която развълнувана и нетърпелива тръгва на поредното си голямо турне. Момичето е младо, на 19 години, току-що завършило музикално училище. 
Десетина мъже от трупата се хвърлят в яростна борба за нежната й компания. Ухажвания, цветя, носене на куфари. Астор остава встрани от цялата надпревара. Той решава да изчака и, както го е учил известният шуменски ухажор Асен Врачката, демонстрира дори известно безразличие. 

Тактиката успява. През януари 1967 г. момичето, което се казва Мими Иванова, става звезда на най-новата тогава програма "Цирк на сцена". Скоро и магът е в тази продукция. 

Той е убеден, че съдбата го е срещнала с много сериозен и талантлив човек. Решил е, че трябва да бъде верен и да не прави никакви грешки. Гледа в далечното бъдеще и се вижда само с талантливата певица. И така цели три години. През това време се разделят само за няколко месеца. Мими заминава за гастрол в Полша. Магът остава в Русе, където работи и страда. 

Той прегръща скришом блузата й, която тайно е скътал, преди тя да замине. Луда радост го обзема, щом получава покана от Мими да отиде при нея. Идва най-щастливият май в Катовице. Но Астор отново трябва да се връща, раздялата е мъчителна. 

В края на май в апартамента на Мими във Варшава се звъни: "Ако до седмица не си дойдеш - край!" Гласът, идващ от България, е тъжен, но категоричен.

След няколко дни Мими пристига. Любовта надделява. Двамата работят заедно на морето. Не искат да крият щастието си. През есента на 1968-а талантливата певица влиза в естрадния отдел на Консерваторията. Разделите стават по-чести и по-дълги. 

Някой вече е подшушнал на Мими, че за да успее, трябва да има до себе си музикант, а не магьосник. Тя става солист на елитния тогава оркестър "София"
Разговорите за общото бъдеще са все по-трудни, мъчителни и неясни. Лятото на 1969-а бележи окончателната раздяла. 

Астор е на Златни пясъци, а Мими на Слънчев бряг. Изтерзан, той не издържа и тръгва да я търси. Рейсът е прашен и горещ, но магът гори от нетърпение да види любимата си. Изведнъж в средата на пътя като червей започват да го гризат думите на близък приятел: "Тя те изостави, а сега търчиш да я гониш. Бъди мъж!" "Извинете, мога ли да сляза?", пита Астор. Шофьорът на автобуса гледа озадачен, но натиска спирачката. 

Гологлавият пътник остава сам сред голото поле. Не след дълго научава, че през тези няколко месеца Мими Иванова непрекъснато го е чакала.

"Подскачаше винаги, щом се мерне някой с брада. Можеше поне веднъж да дойдеш и я видиш", казва с упрек момичето, което живяло в една стая с Мими. 

После идва онзи концерт на Емил Димитров, на който Астор е поканен от неговия брат и свой кум Юлиан. Естествено почетната група е на първия ред на балкона. В един миг магът усеща, че някой втренчено го гледа. Погледът просто го пронизва. Обръща се и вижда до себе си Мими. 

Не помни как е казал: "Запознай се с моята съпруга Пепа." От раздялата им е минала година и половина. 

Днес споменът за тази история предизвиква весел смях и приятно чувство и у мага, и у неговата възлюблена. Мими и съпругът й Развигор Попов са чести гости в ресторанта на Астор. 

На юбилейния спектакъл по повод неговата 60-годишнина Мими бе една от звездите. Дори двамата направиха дует. Публиката ги изпрати с аплаузи и изобщо не предполагаше, че това изпълнение има своята далечна, ама много далечна предистория. 

Години след това Астор отново е ерген, ако така може да се нарече един разведен мъж. Съдът току-що е узаконил раздялата със съпругата му Пепа. Магът е изтерзан, но няма време да се отдава на любовни мъки. Предстои спектакъл по повод 40-ата му годишнина, а освен това в състава не достига една балерина. 

"Чух, че някъде около Ихтиман има едно момиче, което става за тази работа", казва един от асистентите му. В село Бодров пристига цяла делегация. Тръгват по празните улици, напечени от лятното слънце. Те дори не знаят името на дамата, която търсят. Питат напразно. Накрая някой ги насочва: "Майка й работи на гарата." Оказва се обачe, че майката е в отпуск - на 50 км от мястото, на което я търсят. Срещата е доста драматична: "Госпожо, г-н Астор иска да покани дъщеря ви за балерина в нашето шоу." 

Жената едва не изгонва цялата софийска делегация. Магът пуска в ход цялото си обаяние, но напразно. Накрая изкуството побеждава. Намират и Таня, красива и нежна. 

Невидима, но пареща искра прескача в първия миг, в който се се срещат балерината и бъдещият й шеф. В началото те крият чувствата си от останалата част на трупата. Двамата остават заедно в продължение на 8 години. 

После Астор ще каже, че тя е най-добрият човек, когото познава. И непрекъснато ще съжалява, че не е могъл да остане с нея. Днес Таня пак е най-добрият човек и страхотна балерина, обичаща съпруга и майка на две деца, но от друг мъж. Често зрителите могат да я видят в спектаклите на големия маг...ОР+
Исак Гозес




АСТОР: Мими Иванова беше първата ми голяма любов
Мистер Сенко наричал Тато"колега", понеже и двамата лъжели, но на Сенко му вярвали. От своя страна Астор предлага на българските министри да си платят един курс при него, за да станат професионалисти.
Великият Астор всъщност е Антраник Арабаджиян - един безкрайно добър и гостоприемен арменец: преминал през най-лъскавите световни сцени, получил най-високите отличия, включително и "Оскар.
- Сигурно знаеш, че се носят легенди не само за изкуството ти... Я признай - защо жените ти се лепят? И това ли е магия?
- Ако говорим сериозно - да, това вече е магия, само че тя е извън моя занаят. Жените искат малко неща, приятелю, и ние сме длъжни да ги знаем. Жената иска сигурност, стабилност, но стандартното и всекидневното не са й по вкуса. Изобилието не й е достатъчно, колкото и парадоксално да звучи. Тя иска и нещо шантаво, нещо дръзко и специално, само за нея. И - внимание! - жената надушва фалшивото кавалерство от въздуха! Тя иска внимание, цялото ти внимание, само за нея. Дадеш ли и го - тя е твоя.

- Спомняш ли си за Мими Иванова?
- Разбира се, разбира се! Мими наистина беше първата ми голяма любов... Страхотна певица, страхотна жена. Бяхме почти деца и се обичахме също като деца. Впрочем тя ми гостува често тук, в ресторанта, понякога я моля да пее.

- Да, ама е с мъжа си Развигор Попов, нали? Той какво казва по въпроса?
- Че с него сме приятели! Какво да казва? Аз даже наскоро от микрофона го предупредих, че слизам от сцената и искам да седна до Мими, та да освободи мястото... Чакай сега, ние с Развигор не сме преки конкуренти, той не ми е отнел Мими. Отне ми я сцената, но то е друга история.

- Е, все пак би излял шише оцет в супата на Развигор, поне от завист, признай си.
- Бих излял, да. Но не от завист, а просто да му видя физиономията. Радвам се на щастието им, наистина.

- С Мими добре. Ами с Пепа? С Таня? С Деси? Какво ще правим?
- Ами нищо няма да правим. Това са все хубави жени, които са минали през живота ми и са ми донесли щастие. Ти от книгата ли вадиш тоя списък? (Исак Гозес написа биографична книга за Астор "Господарят на магията" - б.а.) Ако е от книгата, там трябва да направим място за още една, много държа на това.

- Ха! И коя е тя?

- Няма да ти кажа.

- Ще кажеш, ама по-късно, ще почакам. Какво да предам на феновете ти, на които толкова много държиш?

- Предай им непременно да имат мечта. И непременно да работят за нея. В края на краищата ще я постигнат.

- Всъщност илюзионист ли си, магьосник ли си, артист ли си?
- Ами и трите. Само не свързвайте магиите на сцената с черната магия - нямат нищо общо. Илюзията е нещо мащабно, например когато Копърфийлд лети или когато аз си снемам главата. Фокусът е нещо сравнително дребно - например да извадя дванайсет яйца от джоба си или заек от шапката си. Микромагиката пък е съвсем мъничка - може би твоята монета от масата ще се окаже в джоба ми... С особено удоволствие изпълнявам комични фокуси - там трябва да съм и добър маг, и добър артист, пък и смехът на публиката ме прави щастлив. Манипулацията пък е азбуката на магическото изкуство: това е просто ловкост, отвличане на вниманието встрани от важните действия.

- Илюзии, фокуси, манипулации... Все реквизит от политическата сцена. Странно колко си прилича твоят занаят с държавната политика напоследък... Мислил ли си за политическа кариера?
- Не, не съм и не гледам в тая посока. Всъщност при дадените условия съм уверен, че бих се справил с почти всяко министерско кресло, защото съм професионалист в областта на фокуса и манипулацията. Но феновете ми ще ме намразят, а аз никога не бих сменил моите фенове с политически клакьори.

- Добре де, тогава как изглеждат политиците от твоята камбанария?
- Ами очевидно полагат усилия да навлязат в занаята, но нямат необходимата подготовка. Но се вижда, че имат желание, стараят се. Ако си платят, аз бих им провел един курс по обща и специална подготовка - сигурен съм, че след това повече ще им вярват.

- А, сещам се за един политик, на когото вече не вярват, Александър Томов. Предполагам, че е спестил достатъчно, за да си поръча цял твой спектакъл специално за себе си. Какъв номер би му предложил?
- Нали за Сашо Томов става въпрос, за Евролевицата и за оная футболна история? Ммм... Бих му предложил фокус. Ще му поискам футболната топка, дето му е за спомен от ЦСКА и ще я превърна в отлитаща лястовица. Нека той си прави изводите - кой отлита и за къде....ОР+
Лазар Ильов